Най-тъжния ден
усещам в сърцето,
а сълзите тръгват сами…
Ясно небе,
топли лъчи днес протяга
и много тъжи…
Забравям често за тази тъга,
забравям често за жертвата свята,
а сълзите тръгват сами…
Синьо небе,
зелени поля
и много, много тъга…
Усещам болка,
ранена кървя,
а Той продължи…
Полет на птици
и полъх на пролет
кървава рана в гърдите…
Небето притихна,
слънцето скри –
той ни спаси!
29.04.2016 г. Разпети петък
