Ника и дядо Великден

Чу се силно чукане на прозореца на кухнята и Ника изтича да погледне. Очакваше това почукване – сигурно беше той. Дядо Великден! Бяха е предупредили да стои вкъщи и да му отвори като дойде за яйцата.

- Добър ден, момиче! – каза старецът.

- Добър ден! – отговори детето.

- Идвам за боядисаните яйца – обясни човекът.

- Да, да, казаха ми – поколеба се Ника. – Само не разбирам защо?!

Дядо Великден погледна детето учудено. Никой досега не го беше питал защо. Или поне не го бяха питали отдавна. Даваха му яйцата и той продължаваше по пътя си. Мислеше си даже, че вече никой не се интересува защо се прави това и не си правеше труда да обяснява. Но сега това малко момиченце със тъмнозелени очи живо се интересуваше.

-  Искаш ли да узнаеш защо? – попита с надежда дядото.

- ДА! И още как! – каза развълнувано детето.

- Добре, само преди това ми сипи чаша вода, че ожаднях от пътя.

- Разбира се, влезте!

Докато дядото се настаняваше на дивана, Ника изтича да налее вода в една голяма чаша, донесе я и се настани срещу стареца, готова да слуша историята му.

- Хубави яйца сте направили, добре сте ги украсили.

- Да, благодаря Ви! Та каква е историята – нетърпеливо запита Ника.

- Някога, някога, преди стотици години по тези земи се появил един змей. Той бил много жесток, не обичал хората, искал само да се възползва от техния труд. Каквото отгледали в земите си, той го отнемал, обричал ги на глад. Нещо повече – един ден решил, че светлината му пречи и заключил слънцето, а после и луната.

- Но как са живели без топлина и светлина?! – попита детето.

- Много трудно, тежки времена били. Тогава на пра-пра-прадядо ми му се явил насън един светъл мъж.

- Ангел ли е бил? – прекъсна стареца детето.

- Може да се каже. Казал на моя дядо, че скоро ще успее да победи змея. Дошло е вече времето. НО не му казал как. Дядо ми се събудил, но не казал нищо на никого. Тогава вече бил около 50-годишен.

- И това ли е? – попита Ника.

- Не, разбира се. Историята продължава. Слушай… Един ден както си вървял по пътя дядо срещнал един радостен мъж. Това не се случвало от години, някой да се смее, да се радва. Дядо го попитал защо е радостен, а мъжът бръкнал в джоба си и му показал. Направил от дърво едно яйце и успял да го боядиса в червена боя. „Това е подаръкът за децата ми! Утре е Великден!“ Тогава дядо му казал: „Внимавай обаче, утре змеят ще излезе и ще поиска дарове за празника. Ти му покажи яйцето и той ще се уплаши и ще избяга.“ Мъжът се учудил на думите на дядо, но обещал да внимава. На следващия празничен ден тъкмо всички в семейството на мъжа щели да се съберат около скромната трапеза и той да поднесе изненадата на децата си (те отдавна не били получавали подаръци), когато земята се разтресла, а в прозорчето на кухнята се показала главата на змея. Тогава мъжът се сетил за непознатия, когото срещнал вчера. Извадил яйцето от джоба си и го насочил към неканения гост. Изведнъж ярка светлина огряла всичко наоколо. Змеят се сгърчил и се строполил на земята. Светлината се усилила, слънцето се показало, а змеят се стопил и изчезнал. Червеното яйце освободило небесното светило и победили заедно страшния змей. Земята била огряна от топлата слънчева светлина, хората излезли от  домовете си, усмихнали се, зарадвали се…

- Но аз пак не разбирам! – тропна с крак Ника. – Защо ти събираш боядисаните яйца!?

- Сега, сега. Всички се зарадвали на победата над змея. А децата на мъжа го попитали откъде има това яйце. Той им разказал историята за срещата с моя дядо. Казал им, че бил приготвил това яйце като подарък за тях, тъй като истинските яйца отдавна изчезнали. Децата поискали да  видят яйцето отблизо. Баща им го дал. Червеното яйце било топло и пулсирало като сърце. Тогава децата се спогледали и казали на баща си: „Това яйце, татко, трябва да го дадем на мъжа, когото си срещнал вчера. Той е пазителят на яйцата. Той е пазителят на светлината!“ Таткото отговорил, че не знае как да го открие, за да му го даде, но им разказал къде го е срещнал – близо до извора на елените. Децата помолили те да отидат и да го потърсят. Бащата им се доверил и им разрешил да опитат.

Като стигнали извора, децата веднага го познали, той стоял на един камък и светел или поне на децата така им се сторило. Те го доближили, поздравили го и му подали яйцето. „Вие сте пазителят на яйцето! Заповядайте!“ дали му яйцето, а той се усмихнал и казал, че ще бъде пазител само ако хората всяка година спазват традицията да боядисват яйцата преди големия празник Великден, а на самия празник си подаряват украсено яйце за здраве. На децата им харесала идеята. Договорили се с дядото всяка година той да идва и събира боядисаните яйца, а на празника да ги връща обратно с благословията си за здраве и щастие. Децата разказали на всички за пазителя, хората одобрили идеята и заживели отново в радост.

- Значи затова ти събираш яйцата всяка година?

- Дааа, аз съм поредният дядо Великден, който спазва традицията. Но вече никой не пита защо го правя. Ти си първата от 20 години, на която разказвам историята.

- Много хубава история! Аз ще я разкажа на моите приятели! И на някои роднини. Едва ли я знаят!

- Разказвай я, дете. Да се знае! – просълзи се старецът. – Но да тръгвам аз, че се застоях.

- Благодаря, че ми разказа, дядо Великден. Само още един въпрос. Ти ли слагаш яйцата под възглавниците на малките деца? Баба казва, че си ти.

- Може би – загадъчно отговори старецът, взе яйцата и тръгна.