Перуника

Перуника е руса красавица. Харесваше й да се нарича лечителка. „Лечителство“ беше учила, на хората да помага искаше. Болни бяха мнозина – с болни тела и по-страшното - с болни души. Перуника знае  всяко стръкче или тревица какво лекува и как успокоява болните души.  Младата жена обаче има дефект по рождение – липсват й пръсти, по-точно има само 8 на ръцете, а показалците й не израснаха, останаха по-малки от останалите пръсти. Родена по време на русалската неделя преди 35 години, Перуника израсна като изключително интелигентна жена. И малко суеверна.

Завърши медицина на Запад, а сега приключи труда си свързан с хомеопатията и й предстои да защити доцентура. Много усърдна в работата си беше Перуника. Още от малка си беше такава.  Сега обаче една седмица ще почива няма да прави нищо, защото ще дойдат русалиите.

Не може да се каже, че имаше лесно детство. Тъй като нямаше братя и сестри, момичето силно копнееше да общува със свои връстници и често търсеше контакт с тях. Децата обаче често я обиждаха с премите си въпроси относно състоянието на ръцете й. В началото обясняваше компетентно на децата, че така се е родила, заради грешка в природата (така й бяха казали родителите, за да обяснят различията от останалите), после много плачеше заради това. В грубостта си взеха да й се подиграват и да я наричат вещица. Това много я обиждаше и същевременно плашеше, защото знаеше това-онова за вещиците от детските приказки и то не беше положително. Въпреки желанието си за общуване, Перуника се затваряше и с часове четеше книжки за растителния и животинския свят, след това започна да се вълнува и от човешката анатомия с идеята да помогне на себе си.

Обожаваше растенията и особено билките. Вярваше в силата им. А може би вярваше на историите, които й разказваше съседката баба Тинка. Тя беше лечителка и цяло лято събираше билки и ги сушеше под навеса на къщата си. Баба Тинка често гледаше Перуника, когато родителите й бяха заети, а и си играеше с нея, когато децата не я искаха. Тинка разказваше увлекателно за силата на всяка трева, която беше набрала. Подканяше детето да пипа с „различните“ си ръчички тревите, да ги стрива леко и да ги мирише. Харесваха й ароматите на Перуника и така започна да чете още повече за растенията.

Веднъж баба Тинка разказа на Перуника за русалиите. Според нея те бяха чудати същества хем зли, хем добри. Явявали се в седмицата след Духовден и били способни да излекуват нелечими болести или да поразят някого с "русалска болест.

Перуника отдавна не се притесняваше от своя физически недостатък. Струваше й много, но преодоля  многото огорчения. Разказите за русалиите все не й излизаха от главата. Беше решила, че по някакъв начин е свързана с тези създания. Мислеше си, че е точно като  тях – хем може да помага, хем може да наранява, заради инвалидността си.

Помнеше едно лято, беше на около 5-6 години, баба Тинка я извика през оградата да отиде при нея. Денят беше неделя по обед. Родителите на Перуника си бяха легнали за следобеден сън, но на момиченцето му беше много горещо и не можа да заспи. Буквално приспа майка си и излезе на двора. Чудеше се с какво да се занимае. Тогава точно баба Тинка я повика.

-   Искаш ли да ми помогнеш, Перунче?

- Да! - отговори със светнали очи русото момиче, най-после беше дошъл краят на скуката.

- Ще идем за пелин, репей и орехова шума! – обяви тържествено старата жена.

-  И защо са ти?

- Утре ще дойдат русалиите! Трябва да се пазим!

Момичето потръпна. Щяха да дойдат онези чудатите, ами ако я вземат!

- Как ще се пазим, бе бабо? – очаквателно гледаше зеленоокото момиченце.

- Като наберем тези растения, ще ги сложим на различни места в къщата, за да не идват поразиите – обясни търпеливо баба Тинка. - Хайде да тръгваме.

Тръгнаха двете по улицата и скоро продължиха по черния път към селото. Повървяха малко под яркото слънце и не след дълго се озоваха на една дъхава поляна.

- На какво мирише, бабо? – попита Перуника.

-  Ето, това е пелинът.

- Ама на горчиво мирише? – въпросително погледна момиченцето.

- Да, браво, мило. Така е, горчива е тази билка, ама има способността да чисти от мръсотии. Затова и отблъсква русалиите.

- Ще берем ли, бабо?

- Да, ти ще откъснеш 7 стръка и аз толкова. Можеш ли да го направиш?

- Е, да!

Започнаха да берат мълчаливо или почти – момичето тихичко си шепнеше броя им.

- Седем! – обяви Перуника, а баба Тинка се усмихна и подаде своите стръкове на детето да ги носи.

- Сега продължаваме – каза възрастната жена и отново поеха по тясната пътечка. След петнайсетина минути стигнаха до ниски храсти, до които имаше пораснали доста репеи. Някои растения бяха цъфнали.

- Ама те имат бодли! – извика Перуника.

-  Бодлите им са мекички, не бой се. – каза весело Тинка. - Хайде тук аз ще действам, ти само гледай.

- Красиво е, бабо. Красиво и бодливо – усмихна се детето на прозрението си.

- Да, хубаво е, баба.

Набраха и от репея и тръгнаха пак към селото само че по друга пътека. Скоро стигнаха до крайните изоставени къщи, в дворовете на които имаше огромни орехови дървета.

-  От тук сега ще откъснем и листа. – обяви баба Тинка.

Клоните бяха ниско надвиснали, та дори и Перуника като се повдигне на пръсти можеше да стигне. Въпреки че имаше по-малко пръсти, детето беше доста сръчно. Вероятно заради грижите на майка си, която я караше да прави всичко наравно с нея, за да може да развие ръцете си. Протегна се на пръсти и започна да брои тихичко.

Откъснаха и от ореховите листа – пак по седем и тръгнаха към дома на баба Тинка.

-  Ще ми кажеш ли какво ще направиш с тези растения? – попита момиченцето, изгарящо от любопитство.

- Даа, на теб моята помощница, всичко ще кажа!

- Днес мъртвите се прибират. Този ден се казва Духов – Духовден.

- Има духове ли?

- Може и така да се каже. Казват, че Господ пуска мъртвите на Великден да отидат при близките си. На 51 ден обаче трябва да се върнат при него. Затова сутринта се носят орехови листа на гробовете на мъртвите, за да им пазят сянка.

- Ама ние за мъртвите ли ги брахме?

- Не, Перунче. Ние ще ги сложим по стаите у дома – рече баба Тинка и продължи. – Тая новата седмица, дето иде е опасна. Явяват се русалиите и носят беди, за да ги уплашим, ще сложим листата по стаите и те няма да припарят тук.

- Страх ги е от билките ли, бабо?

- Страх ги е, чедо. Но и нас ни е страх. Затова тази седмица няма да работим нищо, за да няма градушки, да няма болести.
- A как ще ги познаем русалиите?
- Ако видиш идната седмица бели или жълти пеперуди да летят - да знаеш, русалии са, не ги закачай, да не ги гневиш! - каза строго Тинка. Момиченцето замлъкна за кратко, после добави:

- Аз съм се родила в тая седмица, бабо, знаеш ли?

- Откъде знаеш това, чедо?

- Знам аз – рече тъжно момиченцето и погледна към ръцете си.

Баба Тинка скокна пъргаво и прегърна детето.

-  Перунче, мило Перунче, какво си ми добричко ти… - каза баба Тинка и обърса очите си незабележимо.

„Как пък ще ми рече такова нещо туй дете! Ама не вярват младите на старите приказки, пък злото ги настига“. Така си мислеше бабичката, ама на детето не каза нищо.

Перуника помогна на съседката на сложат стръковете по стаите, взе и за тяхната къща и се прибра, защото майка й я викаше.

Майка й на Перуника знаеше за този обичай, но не искаше да го спазва, да оставя листа по стаите, които се трошат и после трябва да се чисти. Перуника обаче заяви, че иска да спази традицията и майка отстъпи, даже й помогна да ги сложат.

Така съседката баба Тинка беше първата „учителка“ по тайнството срещу русалиите. Нея я няма от доста време на този свят, но Перуника продължи да спазва традицията. Спазва я и до днес. Затова сега една седмица няма да работи, ще почива и ще се пази от русалиите.

А после ще защитава труда си и ще продължи да се доказва, както досега. А кой знае може и да помогне да другите, ако не на себе си.