Wednesday, July 10, 2019

Хлябът




                                                      Да омесиш хляб се иска търпение.

Аз търпение нямам, опитвам се да си налагам търпение. Искам да се получи, затова внимателно измервам всички съставки, след това още по внимателно ги смесвам. Първо бъркам с лъжица, но не ми се получава. Тогава запретвам ръкави и започвам … Сместа е хладна, започвам бавно да разбърквам, докато стане топка и започвам да меся. Внимателна съм, знам, че трябва сила да приложа, ако искам да се получи. Добивам увереност, някак тестото ме увлича и започвам истински да меся. 
Мисля за баба, която месеше в едни огромни бели купи, прилични на легени. Тя месеше всичко и хляб, и питки, и баници… Изглеждаше ми като вълшебница, която знае какво прави. Аз не съм, не знам как се прави, оставям се на усета си, опитвам се да бъда търпелива и последователна, за да се получи. Скоро тестото е оформено. Трябва време да се надигне. Поставям фолио и кърпа върху моята стъклена купа. И чакам. 
Чакането също не го владея. Затова си налагам да чакам. Не ми се получава. Ще трябва нещо да правя. Сядам на дивана, вземам книга. Гледам буквите, но нищо не ми влиза в главата. Връщам се на предишната страница, препрочитам я отново. И чакам моя хляб да втаса. Поглеждам часовника минали са едва 10 минути. Продължавам да чета и чакам. Скоро дъщеря ми се събужда от следобедния си сън. Занимавам се с нея. Гушкам я, преобличам я, играем малко. После й приготвям закуската. Когато приключваме с хапването, е настанало време да се занимая с хляба. 
Измивам си ръцете, приготвям си мястото, после тавата, в която ще пека. Отвивам тестото, то е кипнало, надигнало се и е пухкаво на пипане. Внимателно го изваждам от купата, премесвам го. Разрязвам го на четири части. От всяка част оформям топка и я разточвам. Слагам масло и сирене. Подреждам всеки кръг в тавата. След това изрязвам кръг в центъра. После разрязвам останалата част на 12 части и усуквам всяка една. Получава се красиво. Завивам оформената пита и я завивам да й е топло, да се надигне отново. И пак чакам. 
Времето свкаш се забързва и започва да тече по-бързо. Поглеждам - питата е изпълнила цялата тава. Време е за печене. Включвам фурната и започвам да мажа повърхността с жълтък и малко прясно мляко, после поръсвам със сусам. Харесва ми как изглежда. Надявам се да е и вкусна. Слагам я във фурната.

Есенна поезия