Ника и Пеперудата

Ника обожаваше пеперудите! Всякакви по вид и форма. Всичко започна, когато й подариха една изящна книжка за оцветяване. В нея имаше най-прекрасните създания, които тогава четиригодишното момиченце, беше виждало. После получи друга книжка, по-научна - нея започна да чете с помощта на майка си и да открива различни детайли за крехките създания. Беше се превърнала в ходеща енциклопедия относно пеперудите. Така детето започна да събира всичко за и със пеперуди.

През лятото момиченцето най-много обичаше да гостува на своята приятелка Натали, защото в техния двор имаше от онези пеперудените храсти, които привличаха десетки пеперуди. Ника и Натали обикновено се излягаха на тревата, без да обръщат внимание на горещото време, и с часове наблюдаваха красавиците. Изящни бяха крилцата им – различни по форма и цвят. Ника искаше да ги докосне, но откакто прочете, че това може да им навреди, се любуваше на пеперудите само от далече.

- Ника?

- Да?

- Прочетох, че в българския фолклор имало обичай, наречен пеперуда – продума Натали, след като от известно време се бяха умълчали с приятелката си.

- Така ли? И какво правят? – веднага полюбопитства Ника.

- Амиии, през лятото е и го правят когато няма дъжд – започна да обяснява Натали.

- И как го правят?

- Много не запомних – нещо свързано с момиче и специални думи… забравих какво точно. Но баба казва, че недалеч от тук, в някакво село щели да правят пеперуда.

- Къде? Къде? Трябва да отидем! – нетърпеливо заподскача Ника. – Ще кажа на моите родители да отидем.

- И аз искам много да отида.

- Трябва да тръгвам – рече решително Ника.

- Ама чакай, къде тръгна?

- Трябва да попитам дали може да отидем.

- Чакай, Ника, ела да попитаме баба първо къде ще бъде.

Двете момиченца скочиха пъргаво и се втурнаха в къщата да говорят с бабата на Натали. Откриха я в кухнята. Жената тъкмо миеше чиниите на мивката.

- Бабо, може ли да те попитаме нещо?

- Разбира се, деца – каза баба и спря чешмата. – Какво има? Нещо да не се е случило?

- Не, всъщност да – рече Натали. – С Ника искаме да отидем да видим този обичай пеперуда. Ще отидем ли, бабо? А и може ли да кажеш къде ще бъде точно, за да попита Ника своите родители?

- Ама, естествено, всичко ще ви кажа. Даже, знаете ли? Хрумна ми да ви заведа аз. Сега ще се обадя у Ника да обясня и ще отидем трите. Искате ли?

- Даа! – изрекоха двете деца.

Бабата на Натали направи, както им обеща – уговори се с родителите на Ника да заведе двете момиченца на обичая пеперуда. В събота сутринта станаха рано, приготвиха се и тръгнаха с колата на дядото на Натали. По време на пътуването бабата разказа на децата някои неща, които знаеше за пеперудата. Децата слушаха с интерес. Обичаят се правел най-често през юни, но няма точна дата. Чрез него хората отправят молитва за дъжд и богата реколта.

Всички пристигнаха след около час. Бабата заведе децата право в дома на една своя позната, чиято дъщеря щяла да бъде пеперуда.

- Как така? – попитаха Ника и Натали.

- Пеперудата трябва да е най-малката дъщеря в семейството – отговори баба. – А някога по селата са обличали като пеперуда момиче сираче.

-  Какъв е костюмът й, бабо? – попит Натали.

- Хм, костюмът е много специален – бяла риза, по която закачат зелени клонки. С част от зеленината правят крилца на пеперудата, слагат и на главата й венец от зелени клонки.

Докато жената обясняваше на двора излезе около десетгодишно момиче с бяла риза, но без зелени клонки. Двете момиченца веднага попитаха къде са зелените неща. Баба се засмя.

- Сега ще видите.

И докато изричаше това в двора влязоха още момичета, които носеха зелени клонки. Пеперудата, която се казваше Елица, застана по средата на двора, а другите започнаха да закрепят зелените клонки по бялата й риза. Накрая майка й сложи венец от зелени върбови клонки и всички запяха:

„Пеперуда лята през поле се мята
я дай Боже, я дай ситен дребен дъждец
да поникне просо, просо и пшеница”

Това беше молитвата за дъжд. Групата тръгна.

- Къде отиват? – попита Ника.

- Сега ще минат през няколко къщи, за да изрекат молитвата, а накрая ще отидат на реката – обясни майката на Елица.

- А ние може ли да отидем с тях?

- Да, деца, нали затова дойдохме! – рече бабата на Натали и всички тръгнаха.

Най-отпред вървеше Пеперудата, а след нея още 12 момичета. Щяха да минат през домовете на всяко момиче. Ника и Натали  гледаха случващото се с широко отворени очи. Усещаха, че нещо специално се случва и не смееха да продумат, въпреки че искаха да питат за много неща.

Когато групата влезеше в някоя къща, обикновено жената от къщата, която наричаха стопанка (после Ника и Натали щяха да питат какво означава тази стара дума!), излизаше с вода, брашно и сито. Момичетата пееха молитвения рефрен „ Дай, Боже, дъжд“,  а Пеперудата поскачаше,  въртеше се в кръг и махаше с ръце. След това „стопанката“ пръскаше с вода Пеперудата или наливаше водата през ситото, за да вали дребен дъждец, който да даде богата реколта. Накрая жената даряваше групата с брашно или други продукти за направата на хляб, за да има богато плодородие. Само беше забранено да се дават яйца, защото старите хора ги оприличавали на градушка.

Групата обиколи набелязаните къщи, като навсякъде се повтаряше едно и също – песен, танц, дарове, и се насочи към реката.

- Какво ще правят там? – не се въздържа и попита Ника.

- Сега ще видите.

Преди да стигнат до реката обаче момичетата спряха до три чешми в селото и изпълниха пак ритуала с молитвата за дъжд, но с малко по-различни думи.

"Лет летела пеперуда Вай Дудулей, дай Боже дъжд
по ораче по копаче Вай Дудулей, дай Боже дъжд
да е сита годината Вай Дудулей, дай Боже дъжд
да е сита и богата Вай Дудулей, дай Боже дъжд..”

Когато стигнаха реката всички момичетата заобиколиха Пеперудата и започнаха да свалят от нея зелените клонки и да ги хвърлят в реката, след това започнаха да се пръскат с вода една друга и весело да се смеят. 

Като поиграха с водата, дойде майката на Пеперудата и покани всички у дома им. Тя беше направила хляб с получените продукти и всички отидоха да хапнат.

Ника, Натали, бабата и дядото на Натали също бяха поканени.

- Хайде, деца, идете при групата, а ние възрастните тук ще седнем – майката на Елица подкани двете гостенчета.

Двете момиченца само това чакаха, за да могат да зададат  всичките си въпроси на Пеперудата.

-  Какво е да си Пеперуда? – веднага попита Ника. – Определено е нещо специално, нали?

- Така е – отговори с усмивка Елица. – Много отговорно е също така, и много забавно.

- А мислиш ли, че думите се сбъдват? – попита Натали.

- Кои думи?

- Тези от песните на вашата група.

- Да! Ако не вярваш, че се сбъдват, няма смисъл да го правиш! Затова е отговорно. Мама ме научи, че това не са просто думи, които да науча наизуст и да повтарям като папагал. Това са специални, свещени думи.

- Ели, ти знаеш ли защо точно пеперудата вика дъжда? – този път пита Ника.

- Когато ми казаха, че ще бъда Пеперуда, мама и другите жени от клуба, ми обясниха всичко. Казаха, че старите хора вярвали, че пеперудата общува с Бога, от него измолва дъжда. А някои са вярвали, че пеперудата е душа. Символ на душата още.

- Не се учудвам, те са толкова изящни, трябва да са божии души -  рече замислено Ника. – Много беше интересно, Ели! Благодаря ти, че ни каза всичко!

Изрече Ника и спонтанно прегърна Пеперудата. Последва угощение с най-красивия на външен вид хляб, а също и най-вкусния. Жените бяха направили много хубав хляб с цяла картина по него със капки дъжд и житни класове, а по средата с кръст. А коричката беше най-вкусната на света!

***

- Е, момичета, хареса ли ви обичаят пеперуда? – попита бабата на Натали в колата.

- Да, много интересно беше! – казаха заедно двете приятелки.

- Само едно не разбрах – рече Ника.

- Какво?

- Какво означава стопанка? От къде идва тази дума?

- Ооо, това е много стара дума – намеси се дядото на Натали. - Четох веднъж, че произходът й е от староиндийски и староперсийски и може да се преведе нещо като пазителя на дома, в случая пазителката на дома, защото стопанка е от женски род.

- Ехааа, ясно! Хубава дума! Макар и да не знаем тези старонещо си езици - засмяха се момичетата.