Животът е като чаша с кафе. Трябва да я
изпиеш докрая, за да проумееш същността. Трябва да отпиваш на малки глътки, за
да усетиш в горчивия вкус сладостта и в сладкия вкус - горчивината. Жасмин все това повтаряше на
своите клиенти. А тя имаше доста. Започна да гледа на кафе от съвсем малка под
ръководството на баба си. Старата Ясмина хич не си поплюваше, държеше на своето
и толкоз, няма мърдане. Още щом се роди Жасмин и тя разбра, че детето е
специално. От една страна беше с циганска кръв по майчина линия, от друга -
роди се в събота, по време на есенното пълнолуние. Това си беше специална
комбинация според Ясмина. И момиченцето от малко започна да проявява своите
способности. Първо започнаха сънищата, в които детето говореше с познати
мъртъвци, после взе да вижда духовете на починалите, когато е будна. Родителите
й помислиха, че детето им е душевно болно, водиха го по болници, даваха му да
пие успокоителни лекарства, после билкови отвари, но нищо не се променяше. До
един ден, когато беше на 11 години всичко изчезна и семейството се успокои.
Само Ясмина знаеше, че сега ще се проявят специалните способности, вярно, не
знаеше какви точно са те, но го усещаше. И за да изпревари събитията, Ясмина я
взе под крилото си и реши да я обучава за гледачка на кафе. Момичето обаче беше
много непокорно и непослушно и въобще не искаше да се учи, но имаше дарба, а
това караше баба й да не се отказва от обучението й. Един ден на баба Ясмина й хрумна да разкаже
приказка за кафето и гледането на бъдещето чрез него. Започна как някога живяла
една веща жена, която говорела с всички растения и как с тяхна помощ лекувала
хората, но момиченцето въобще не я слушаше, прекъсваше я постоянно с въпроси.
Бабата не спираше, за да отговаря на въпросите, а търпеливо разказваше. Вещата
жена веднъж получила пакетче с кафе от един благодарен човек, чийто син жената
спасила. Сварила тя един ден от кафето и се учудила на горчивия вкус. Горчиво,
но след известно време ти засладнява в устата и те ободрява. Харесала й
напитката на жената. А когато я изпила, на дъното на чашата й се били
образували картини от собствения й живот. Така ден след ден, когато изпиела
кафето си, жената можела да намери на дъното на чашата отговори на въпросите,
които я тревожили. Скоро за тези способности разбрали и съгражданите й и
започнали да я търсят да им тълкува картините, които се образували, когато
изпиели кафето...
Детето се беше заслушало и коренно
промени поведението си. Започна да следва баба си неотклонно, опитваше се да
помни всички детайли, които й обясняваше Ясмина, от варенето на кафето,
сервирането на клиента, до тълкуването на фигурите, които се образуват по
чашата и чинийката. Също като вещата жена първо тълкуваше картините за себе си,
а после и на баба си, на майка си, на съседките... И така Жасмин стана много добра гадателка,
надмина баба си.
После реши друго. Изучи се, ходи даже в университет да учи
психология, но когато завърши учението и започна да работи, така се случи, че
животът я принуди да се върне към занаята на гадателка.
Днес Жасмин допусна грешка. За първи път
не видя добре дъното на чашата. По-точно видя я, но твърде късно. "На
дъното на чашата се разкрива душата! Там е ключът към тълкуването на цялото
послание на кафето", баба й все повтаряше
Как да се поправи? Не знаеше! Никога не беше грешала! "Съсредоточи
се, Жасмин!" Опита се сама да се мобилизира. Някога старата Ясмина,
правеше това - връщаше я към трезвото мислене. "Бабооо, помагай! - едва не
изкрещя Жасмин. Така, поемам дълбоко въздух, затварям очи, не мисля за нищо,
мълча, дишам дълбоко, издишам бавно. "Бабоо.." Не, не трябва да мисля
за нищо. Рязко отвори очи и реши да си направи кафе. "Да, точно така,
кафе! То ще ми даде отговор." Стана, наля вода в медното джезве и пусна
котлона.
За клиентите си го правеше на пясък, по-бавно да става, да се успокоят,
че повечето все трепереха и се страхуваха какво ще им каже. Така докато завреше
водата и кипнеше кафето, те се отпускаха, отваряха се, за да може тя да
прочете, това, което беше написала съдбата. Баба Ясмина я беше научила така. Да
бъде търпелива, да предразположи хората. "Защото те всички идват от
отчаяние, Жасмино! Не го забравяй!" Така й казваше баба й. Според
гадателите на кафе, докато пият от напитката се създава специална връзка и чрез
нея могат да се разчетат знаците. После, когато завърши психология, бе
специализирала терапевтична дейност, това много й помагаше. Всъщност тази
професия, която си беше избрала, много й прилягаше, "като кадифена
ръкавица", така казваше баба й. И даже Жасмин работи доста успешно в
кабинета на виден професор. Клиентите я харесваха и често я търсеха. Но някакси
кафето само я призова отново. Един ден, в отчаянието си, че не може да помогне
на свой клиент, който искаше да сложи край на живота си, от безсилие и липса на
ориентация в живота, тя реши да му направи кафе, ама от нейното. Не от
машината. Взе да му обяснява, че кафето е като живота. Трябва да отпиваш на
малки глътки,за да усетиш сладостта в горчивината и горчивото в сладостта. Беше
скътала в кабинета си едно малко електрическо котлонче и медно джезве, също и
пакет от ухайното си кафе, което сама си беше смесила и смляла. Някой път й се
допиваше такова кафе, докато е на работа, но всъщност рядко си приготвяше. Сега
обаче й хрумна да направи кафе на клиента си, за да му отвлече вниманието от
идеята за самоубийство. Когато кафето се свари, тя го накара да го изпие на
малки глътки, за да усети вкуса на кафето, вкуса на живота… След този случай започна редовно да прави
кафе на клиентите си…
Водата й беше готова, сложи малко захар,
и кафето и зачака да се надигне. Един път, после втори и трети. Кафето е
готово. Жасмин взе любимата си бяла чаша с розови орхидеи и златен кант по
ръба. Наля си кафе и седна на масата да се съсредоточи и помисли. И точно в
този момент в кухнята връхлетя 16-годишният й племенник.
- - Оо, лелче! Как е?
Кафенце ли пийваш?
- - Здрасти, Тони! Да,
тъкмо си налях. Ти искаш ли?
- - Може, може, ама съм
нещо гладен - въпросително погледна леля си.
- - Сега ще ти
отрежа парченце от една вкусотия, която вчера забърках.
Жасмин извади една кутия и от нея
извади, уханен солен кекс със сирене и ким. Отряза дебело парче за племенника
си и му подаде чинийката.
- - Ммм, много добре
изглежда… - и тъй като леля му не каза
нищо, а се беше загледала в чашата с кафе, Тони каза - Лельо, тук ли си? Защо
така си се угрижила?
- - Оо, извинявай, Тони.
Имам грижи наистина…
- - Но какво се е случило,
никога не съм те виждал такава?
- - Сбърках, Тони! За първи
път, сбърках!
- - Не може да бъде! Ти
никога не бъркаш!
- - Не и този път! Не
разчетох добре чашата на един клиент, който имах сутринта. Страхувам се да не
извърши някоя глупост!
- - Ама лельо, ти не си
отговорна за действията на хората!
- - Не и в този случай!
Трябва да намеря човека, трябва да му разчета докрай чашата. Но как да го
открия?! Не знам как си е записал час при мен - дали се е обадил или писал по
интернет?!
- - Чакай, чакай, може и да
мога да ти помогна.
- - Наистина ли? Но как?
- - Сега, да видим. Ти нали
имаш график на лаптопа?
- - Даа…
- - Донеси компютъра тук…
Жасмин не чака да я подканя още веднъж.
Стана и хукна към спалнята, за да го донесе.
- - Сегааа, - започна бавно
Тони - помня, че като ти правехме софтуера за графика, сложихме автоматично да
се записва телефонен номер или имейл…
- - Но аз не му знам името…
- - Но знаеш в колко часа
си го приела…
- - Да, да, това знам -
нетърпеливо прекъсна племенника си Жасмин.
- - Добре, успокой се сега.
И лельо, крайно време е да им искаш имената на твоите клиенти…
- - Остави сега това, давай
да намерим този… Срещата беше в 10:15..
- - Такаа, да видим кой е
записаният за 10:15… Ето, свързал се е с теб по имейл ivan_345@ gmail.com …
- - Добре, добре… и сега
какво да направя, Тони?
- - Ами пиши му! - заяви
Тони и стана да си отсервира чинията, в която леля му му беше сложила парче
солен кекс.
- - Да, точно така! Тони,
благодаря ти! Ти ме спаси!
- - За нищо, лельо, пък и
ти винаги ме храниш… - момчето целуна леля си по бузата и излезе навън.
Жасмин седна на масата, отвори си
електронната поща и започна да пише на човека. "Уважеми господин….",
но аз не му знам името, тук пише Иван, ама дали той е Иван. По-добре да започна
само със "Здравейте". Пише ви Жасмин, гледачката на кафе. Имам да ви
кажа нещо много важно, но трябва да е лично. Моля елате отново у дома утре
сутринта. Няма да чакате, обещавам! Важно е. Елате! И сега натискам
"изпрати".
Ох, олекна ми. Но дали ще дойде? Жасмин
се колебаеше. Изобщо не знаеше как да постъпи след като никога досега не й се
беше случвало такова нещо - да греши!
Отпи от кафето си - съвсем беше забравила
за него. Леко хладно е вече, но е вкусно. Жасмин затвори очи. Вдиша дълбоко и
го видя, това, което разчете по-късно в кафето и се яви. Същото! Жената отвори
очи и се усмихна. Всичко ще бъде наред. Утре ще му разкажа цялата картина. А
може и още едно кафе да изпием…
- - Лельо, а ти защо не
вземаш имената на хората? - пак връхлетя Тони.
- - Те не са важни, Тони.
Душите нямат имена…
- - Хм - рече замислено
Тони и излезе.
Клиентът на Жасмин се появи на следващия
ден, въпреки че не отговори на имейла й. Днес изглеждаше още по-отчаян от
вчера.
-
Всичко ще се оправи, -
започна директно Жасмин. - Благодаря, че дойдохте …
След две седмици безименният клиент се
обади да каже, че съпругата му се е събудила от комата, в която е била почти
цяла година след автомобилна катастрофа.
