Ника и Баба Марта

От няколко дни Ника и баба й правеха мартенички. Вземаха бял и червен конец, завързваха го по средата и всяка хващаше един край и започваше да върти конеца – задължително в различни посоки, след известно време пускаха конеца и той се усукваше красиво. После правеха пискюлчета от бял и червен конец, а от някои снопчета образуваха Пижо и Пенда. Ника много се забавляваше да твори, баба й й показваше различни начини за изработване на мартеници, а тя добавяше и по нещо от себе си. Бяха направили вече двайсетина мартенички, накрая на Ника се падаше отговорната задача да разпредели на кого коя мартеничка ще подари.

-  Почти сме готови, бабо! – радостно отбеляза Ника.

- Дааа, бързо работихме – усмихна се баба й. – Сега остава да ги надпишем и сложим в малките опаковки, за да изглеждат още по-красиви!

- Да, ще станат много хубави подаръци! И ще сме готови за утре! – каза Ника. – Не искам да я разсърдим тази Баба Марта - заяви сериозно детето.

- Няма, тя обича малките деца и младите изобщо. Не харесва нас стариците – засмя се баба й.

- Как така! Не мога да разбера! Нали и тя е стара, все пак я наричат „баба“.

- Амиии..., наричат я „баба“, но тя е по душа млада. Не харесва старите сърдити хора, които се оплакват. Тя обича да се весели и затова предпочита децата, обича песните и игрите.

- Казват обаче, че си сменяла настроенията, как беше думата – замисли се Ника – непос...

- Непостоянна и има силите да променя времето– помогна баба й.

- Да, такава. Но защо?

- Ядосва се често, тя - на нас бабите, на братята си Сечковците. Избухлива е. Но ти не се бой, обича децата! Да се надяваме, че няма да я разлютим тази година…

Ника се замисли как ли точно изглежда тази жена – дебела ли е, или слаба, висока или ниска, с бяла коса ли е, или пък не, какви ли са очите й, дали носи очила като баба…

- Хайде, да опаковаме и да приключваме, Ника.

- Да, хайде.

Утре сутринта детето щеше да подари мартенички на всички вкъщи, а после и на приятелите си. А и тя щеше да получи! Вълнуваше се много!

***

На първи март Ника стана сравнително рано. Винаги, когато се вълнуваше от нещо предстоящо, тя ставаше рано, не можеше дълго да спи, колкото и да обичаше да спи. Облече се набързо и отиде в кухнята, за да поздрави всички с празника и да им даде мартенички.

- Честита Баба Марта! – поздрави като влезе.

- Честита Баба Марта! – отговори баба й и я прегърна, след това й върза мартеничка.

- Много е красива, бабо! Но кога я направи, не те видях!

- А, това е моята изненада за теб, дете! – усмихна се баба.

- Благодаря ти! Виж, аз избрах тази за теб! – каза развълнувано Ника, подавайки една красива мартеничка с Пижо и Пенда.

- Оооо, благодаря! Точно тази исках да е за мен.

- А къде са другите? – попита детето.

- Дядо ти ще дойде всеки момент, а майка ти и татко ти още не са станали.

- Така ли? Сега ще ги събудя! – рече радостно детето и изтича бързо до стаята на родителите си.

Почука леко на вратата и отвори внимателно вратата. Видя, че родителите й спят и влезе на пръсти.

- Честита Баба Марта! – каза весело, а майка и татко й я гушнаха при себе си.

- Честита Баба Марта! Много рано си станала, Ника! – рече мама.

- Да, и вижте какво имам за вас – подаде на мама и татко по една красива мартеница и заяви – с баба ги правихме!

- Чудесни са! И ние имаме за теб! – рече мама и й подаде две мартенички. – Не сме ги правили ние, но ги купихме – каза извинително.

- Много са хубави! Благодаря ви! – радостно каза Ника и целуна родителите си.

- Хайде, време е за закуска! – рече татко и всички се отправиха към кухнята.

По време на закуската Ника подари мартеничка на дядо и той й завърза на ръчичката.

-  Може ли да изляза да вържа мартеничка на Биби, а после и на някои приятели? – попита в очакване детето.

- Разбира се, но сложи тънкото яке, тъй като сутринта е хладно – рече баба.

- Добреее, сега ще се облека.

Ника се приготви набързо, взе мартеничките и излезе. Навън наистина беше хладно и Биби се беше покрил някъде. Ника тръгна да го търси по двора.

- Бибооо, къде сиии? – провикна се момиченцето.

След малко към нея се зададе кафяво куче, махащо радостно с опашка.

- А, ето те! Ела, тук сега! Честита Баба Марта! – рече Ника и върза мартеничка на врата на кучето. – Хаха! Много си красив! – Животното я близна и изчезна.

Детето се изправи и тъкмо щеше да излиза, за да отиде при приятелите си, когато до къщата се доближи възрастна жена. Не изглеждаше много радостна. Жената не беше много висока, леко закръглена беше, косата й беше сребърна и вързана на кок. Беше облечена в кафяво елече и червена пола и носеше букет с бели кокичета.

- Добър ден, дете!

- Добър ден! Честита Баба Марта! – каза ведро Ника. – Защо не носите мартеничка?

- А, честита! Днес ли беше? Забравила съм – рече жената, а на момиченцето веднага му стана тъжно и реши да подари от своите мартенички на непознатата.

- Заповядайте! Имам и за Вас мартеничка! Правихме ги с баба.

- Благодаря, дете! Хубава е!

- И не ходете много по улиците – предупреди я Ника. – Баба Марта не обича стариците, може да я разлютите!

- Откъде знаеш това? – попита жената.

- Ами, баба ми разказа. Но Вие не се обиждайте, не сте много стара. 

След кратко колебание, детето продължи:

 - Виждате ли червения плат на балкона? Баба го сложи - за здраве е! Днес всички се окичват с мартенички, а когато видиш щъркел или цъфнали дърво сваляш мартеничките. Вижте, колко имам досега! – рече детето на един дъх и показа окичената си ръчичка и продължи. – Но баба казва, че Марта не обича старите хора, защото са тъжни и мърморят, затова не бива днес да се срещат с нея.

- Аха, сега разбрах. Май съм чувала това и преди – каза старицата и тръгна по пътя без да се сбогува с Ника.

„Сигурно се е уплашила!“, помисли детето и тръгна към приятелите си, които се бяха уговорили да отидат на детската площадка в близката градинка, за да си разменят мартеници.

Всички се бяха окичили с много мартеници, но искаха да имат и още. Игрите днес се състояха в това да броят кой колко мартеници е събрал. После пък решиха да ги оценяват по големина и красота. Така в мартенски вълнения премина първи март за децата от квартала.

Ника се прибра следобед у дома, развълнувана и окичена с безброй мартеници. Когато отвори пътната врата забеляза, че има закачена малка червена торбичка от кадифе. Детето я взе и надникна – вътре имаше голяма мартеница – бял и червен пискюл, завързани със зелен, оранжев, жълт и син конец, и закачени малки златни парички. Красота! На дъното на торбичката имаше три цвята от кокичета!

- Тя е била! - Ника ахна от изненада! Жената, която детето срещна сутринта, беше самата баба Марта!