Страница за думи: Пътят до Сантяго де Компостела. Ден десети

02.08.2013 г. Ден десети

Маршрут: Белорадо – Вийафранка – Бургос (52,3 км)

Катедралата Санта Мария

Днес вървяхме 3 часа от Белорадо до Вийафранка (12 км). След това хванахме автобус до Бургос. Искахме да имаме време да го разгледаме. А и навсякъде пишеше, че е по-добре да се качим на автобус, тъй като преди Бургос има 10-километрова индустриална зона, която е препоръчително да се пропусне. Така и направихме.

Прекрасно е тук. Изключително красив град. Влюбих се в Бургос! Все ми се върти в главата нещо за бургоския вятър. Къде ли съм го чела, май при Маркес? Трябва да проверя. Според пътеводителя, заради континенталния климат наричали Бургос “la fria”, т.е. студения. Казват, че летните месеци са доста горещи, но понякога през юни е доста хладно. В началото на август тук е горещо, но има и нещо прохладно, от вятъра…

Основан през 884 г. от Дук Диего Родригес Порселос, Бургос става столица на графство Кастилия през 1037 година, а по-късно и кралска столица на Обединеното кралство Кастилия и Леон до края на Реконкистата през 1149 г. Заради отглежданите тук стада с овце, Бургос се превръща в център на кастилската търговия с вълна в онези години. Преместването на столицата в Мадрид, чумната епидемия и последните нападения на маврите обаче водят до икономически и демографски упадък на Бургос през XVII век. По-късно, по време на гражданската война (1936 – 1939), Бургос е столицата на националистическото правителство на Франко. Текстилната, химическата промишленост и фабриките за гуми, основани по времето на Франко правят града важно индустриално място.

Най-забележителното място все пак е катедралата Санта Мария. Внушителна е! Отне ни около два часа да я разгледаме и пак не видяхме всичко… Но за нея след малко.

Аз се сдобих с нов фотоапарат, защото старият „e muerto!”, както ми казаха в един фотомагазин. Та сега имам ново „Фуджи“. Дано работи по-дълго! Доста се бях отчаяла, че ще продължа да вървя без да правя снимки. Добре, че Зорито снима през цялото време!

Настанихме се в албергето първо. Тъй като стигнахме рано, имаше места в едно от близките до централната част. Изненадващо обаче вече имаше и заети места. Оставихме си раниците и тръгнахме на обиколка.

Случайно попаднахме на Museo de retablo - Музея на олтарите. Колекция от съвършено изработени олтари. Въпреки че беше забранено да се снима (рядко сещано явление в Испания), ние тайничко снимахме някои от експонатите.

Част от експонатите на Museo de retablo

Посетихме Centro de Artes Caja de Burgos – Център за съвременно изкуство. Много впечатляваща сграда – отвън и отвътре. Изключително място. Интериорът беше превъзходен – истинска зона за изкуство! Имаше три експозиции. Разгледахме (и снимахме) и трите. Впечатлихме се от Елена Бласко – испански артист от Мадрид. Интересна дама, работи с различни материали, цветовете са ярки и смело смесва техниките.

Другите две експозиции не бяха чак толкова интересни, поне за мен. Едната беше на група артисти от различни страни, които са се събрали в Сантяго, Чили, и творили. Снимах огромните графики, заслужаваха си.

Третата експозиция беше на една английска художничка. Много мрачна и агресивна ми се стори. Определено не ми допадна.

Скоро трябваше да тръгнем, тъй като затваряха Центъра за обедна почивка. А можехме да постоим. Много приятно място – с обособени места за кафе и разговори, с много екрани, на които върви информация за артистите и интервюта с тях, пред самите екрани има удобни дивани за сядане и гледане. За такова място си мечтая!

Центърът за съвременно изкуство

След вълнуващата среща със съвременното изкуство, влязохме в огромната катедрала на Бургос. Много красива и внушителна отвън – снимаш, снимаш и все ти се струва, че не си забелязал нещо. Влязохме с по-евтин билет – за пилигрими. Имаше толкова много за разглеждане – отделни параклиси и вътре картини, олтари, стени , статуи, изящество. Дантела от камък!

От 1921 година тук се намират останките на Родриго Диаз де Вивар, накратко Ел Сид, испански национален герой, и неговата съпруга Доня Химена. Това е героят от „Песен за моя Сид“, за когото само бяхме чели в часовете по западноевропейска литература.

Незабравима е и Ескалера Дорада – 8-метрово златно стълбище, изключителна изработка! Гледаш го и сякаш е нереално. Впечатляващо!

А сега малко история: църквата, която е внушителен пример за готическа архитектура, е започната през 1221 година по време на крал Фернандо III и е завършена през XVI век. Международни архитекти като Филипе де Боргоня (от Бургундия), Джил де Селое (от Фландрия) и Хуан де Колоня (Ханс от Кьолн), както и неговият син Симон и внукът му Франсиско създават архитектурното и скулптурното единство на църквата. След всичките църкви и катедрали, които разгледахме дотук, тази определено е най-изящната.

В края на обиколката, преди да излезем, разгледахме Музея на катедралата – експонатите бяха предимно картини на християнска тематика и разнообразни религиозни предмети.

В самия край на помещението имаше експозиция за историята на построяването на катедралата – претърпяла много преустройства през годините, и това беше показано с макети, схеми и снимки.

Доста се уморихме от разходката в катедралата. Продължихме с пиене на кафе кон лече и йеладо (кафе с мляко и лед). Чудесна напитка за горещите дни, разбира се, сервирана с бисквити. Заведението, което избрахме за почивка, беше разположено под сенчести дървета близо до един зелен парк. Удобно място за прохлада и наслада.

Зеленият парк

Студено кафе кон лече

Зеленият парк

Последваха още обиколки из магазинчетата, още снимки и закупуване на жадуваното парфюмче J

Влюбих се в Бургос. Мислех си, че след Барселона, едва ли ще харесам друг град в Испания, но се оказа, че не е така. Бургос е великолепен, а смея да твърдя, че не можахме да видим всичко.

И понеже Бургос ми е слабост, днес качвам повече снимки: