Страница за думи: Пътят до Сантяго де Компостела. Ден седемнадесети

09.08.2013 г. Ден седемнадесети

Маршрут: Пуенте Виаренте – Леон (13 км)

Леон e последният голям град преди Сантяго де Компостела. Пътят до него не беше труден, нито твърде дълъг. Само че беше доста хладно сутринта. Дълго влизахме в Леон – но всъщност винаги е така, когато влизаме в голям град.

Влизане в Леон

Какво научихме от пътеводителя за Леон? Градът първоначално е бил римско укрепление, основано през 68 година, но постепенно се развива в политически и военен център на северозападната част на Иберийския полуостров (до към III век). Името Леон, освен че означава „лъв“, всъщност идва от латинската дума legio, която означава „легион“. Под командването на Алмансур маврите разрушили селището през 996 година, но то било възстановено от Алфонсо Пети (999 – 1027) и издигнато през XII век до столица на кралство със същото име, заемащо територия от Атлантическия океан до река Рона. С обединението на кралствата Кастилия и Леон през 1230, Леон става по-малко важен. В средата на XX век обаче градът се издига отново като става център на добива на желязна руда и въглища.

Един от лъвовете в града

Мислехме да си оставим раниците и да тръгнем на обиколка, тъй като пристигнахме сравнително рано. Единственото алберге обаче (приемливо като цена) беше при бенедиктинските монахини и отваряше в 11 часа. Когато пристигнахме към 10:20, вече имаше опашка от чакащи пилигрими. Повечето физиономии вече ни бяха познати от Саагун. Тук на опашка се подреждаха раниците, а поклонниците се разхождаха наоколо, за да мине времето. Точно срещу манастирския комплекс имаше малък площад в средата с неголям шадраван. Беше красиво място, толкова старинно, като че ли си се върнал назад във времето и всеки момент ще видиш някой рицар. Ние си позволихме кратка обиколка, за да съберем повече слънце и да мине времето.

Площадът до Албергето

Шадраванът

На "опашката"

Докато отворят и се настаним беше станало почти 12 часа, а още не бяхме пили кафе. Така че първата ни дестинация беше бар „Бегоня” – кафе кон лече и понички. Ммм много вкусно!

Забравих да кажа, че в албергето попаднахме на българка. Първата пилигримка досега. Веднага ни отправи разпит откъде сме, откъде сме тръгнали и т.н. Не ми беше особено симпатична.

Тръгнахме на обиколка из Леон. Озовахме се пред Каза Ботинес, дело на любимия ни Антонио Гауди. Построена през 1891 година, сградата е била дом на двама търговци. Днес е банка. Точно срещу сградата имаше пейка, на която беше разположена скулптура на самия Гауди. В дясно от Каза Ботинес се намираше Palacio de los Guzmanes. Великолепна сграда, построена през XVI век, днес може да се разгледа дворът, който е богато декориран. Ние само надникнахме, защото това явно беше някаква административна сграда и не ни беше удобно да се мотаем там.

Каза Ботинес

Гауди

Първата истинска спирка от обиколката на Леон беше MUSAC – Музеят за съвременно изкуство. Тъй като стигнахме в 13:30 часа имахме само 30 минути за разглеждане. За разлика от Бургос, тук имаше вход 5 евро. Експозициите не бяха много впечатляващи. Едната даже беше потресаваща – в залата бяха струпани няколко купчини камъни, пръст, метални стружки и нещо като кристали. Не схванахме идеята въобще. Имаше няколко инсталации за слушане, но нямахме време.

Сградата на музея иначе беше впечатляваща – фасадата, съставена от разноцветни стъклени панели, определено говореше за съвременно изкуство. Магазинът за сувенири и бар-ресторант бяха в същите цветове. Може би ако имахме повече време за проучване щяхме да усетим мястото по различен начин.

Музеят за съвременно изкуство

Следващата спирка беше бившето Паласио Сан Марко. Днес е превърнат в петзвезден хотел. Фасадата е изключително богато декорирана. В едната част на сградата се помещава Музеят на Леон. Не можахме да го разгледаме, защото беше време за сиеста.

След фотосесията се отправихме към жп гарата и автогарата, за да проучим транспорта до Асторга. Плануваме утре за последно да ползваме транспорт и оттам насетне само пеша. Ще видим, да сме здрави само!

Паласио Сан Марко

След леко хапване, разгледахме катедралата на Леон. Строена през XIII и XIV век с изключително красива фасада, тази катедрала всъщност е великолепен образец на готическото изкуство, при това с много изчистен стил. Реймската катедрала във Франция е послужила за модел на тукашната, започната през 1255 година при управлението на Алфонсо Десети Мъдрия. Липсата на пари и фактът, че някои части се срутват забавят завършването на катедралата до XIX век. Стъклописите, изработени между XIII и XX век, са уникални за Испания и съответно най-популярни. Многобройните многоцветни стъкла заемат площ от 1 900 квадратни метра. Светлината влиза в хармоничния интериор през 125 прозореца, които са на височина от 12 метра. Изключителна красота. Иначе като размери катедралата не е толкова голяма, колкото тази в Бургос. От аудиогайда разбрах, че всъщност тази църква често се укрепва заради грешки в изчисленията. Доскоро са реставрирали и стъклописите. Много красива част се оказа и т.нар. трон, изработен от орехово дърво. Любопитен факт за катедралата е, че тук се намира необичайната статуя на бременната Богородица, наречена Virgen de la Esperanza.

Катедралата

Стъклописите

Елемент от катедралата

Катедралата

Елемент от красивите тавани

Вътрешният двор на катедралата

Снимахме, разбира се, и се отправихме към базиликата – Real Basilica de San Isidoro. Прочетохме, че тук се намира гроба на Сан Изидоро – архиепископ на Севиля през VII век и най-важният вестготски учител на християнската доктрина. Заради невероятно изписаните тавани, базиликата често е наричана „Сикстинската капела от римския период“. Докато се лутахме из уличките, ни срещна една жена и ни попита дали сме пилигрими. Не знам как ни разпозна. Ние не носехме раници точно сега, но тя ни разпозна. Покани ни на службата в базиликата. Влязохме да я разгледаме/снимаме и решихме да останем. Свещеникът ни благослови. Дадоха ни по една картичка с молитва и с образа на Сан Изидоро, както и химна на пилигримите. Освен нас имаше още няколко поклонници. Беше хубаво изживяване! Жената, която ни покани, ни разпозна и много се зарадва, че ни вижда.