Пътят до Сантяго де Компостела. Ден седми

30.07.2013 г. Ден седми

Маршрут: Торес дел Рио – Логроньо (20, 5 км)

Успяхме да си починем в полупразното алберге. Приготвихме се и тръгнахме сравнително рано. Уж, вчера бяхме вървeли повече, бяхме продължили по-напред от обичайните ни спътници, но скоро повечето италианци, които познавахме от Пътя, ни настигнаха. Ужасяваха ни с вечното си говорене и препиране да бързат! Затова и гледахме да ги избягваме, но рядко ни се удаваше.

Пътят минаваше през горички, които бяха прохладни и приятни. Имахме качвания и слизания. Както винаги се любувахме на природата, снимахме и следвахме нашата скорост. В едно от излизанията от гората имаше момиче, което продаваше плодове и напитки. Случваше се така в нищото да срещаме продавачи на плодове, напитки и леки закуски – всичко с грижа за пилигримите. А понякога дори нямаше продавачи на тези импровизирани малки сергии, само надпис “DONATIVO”, т.е. дарение – всеки да си вземе каквото иска и да остави колкото прецени. Тази сутрин ние си купихме нектарини за освежаване, починахме малко и продължихме.
Днес за пръв път вървяхме с кроксовете, тъй като снощи решихме да си изперем спортните обувки и те, разбира се, не успяха да изсъхнат! Всъщност това бяха обувките, които носехме – един чифт спортни и един – кроксове. Обикновено през деня вървяхме със спортните, а вечер обувахме кроксовете. Днес беше изключение. И така привлякохме вниманието на всички по Пътя. Почти всички се спираха да ни питат дали е удобно да се върви с тях. А то не беше лошо, а пък и нямахме избор!
Бяхме си направили план да ходим до Наварете, но времето отново стана много горещо. Аз не се чувствах много добре, вероятно от умората и горещината, та решихме да останем в Логроньо.

Логроньо

Логроньо

Това е столицата на втората област, през която преминавахме – Ла Риоха, област прочута с вината, които се произвеждат тук. Градът изглеждаше красив и приветлив. Естествено първо потърсихме място за нощувка.

Логроньо

Отидохме в общинското алберге. Пак попаднахме на шумните италианци. Като цяло тук мястото беше ужасно. Леглата бяха толкова близо едно до друго, че човек има усещането, че няма и глътка въздух. Иначе беше чисто. След къпането решихме да си позволим една пералня. Когато дрехите се изпраха, простряхме ги и излязохме на обиколка. Логроньо наистина се оказа много красив град, само да не беше силната жега!

Логроньо

Разгледахме първо църквите, тъй като по време на сиестата само те бяха отворени. Kатедралата Санта Мария де ла Редонда, строена от XVI – XVIII век, си заслужава да бъде посетена заради бароковата фасада и двете кули, на които, според пътеводителя, се настаняват щъркели през пролетта.

Иглесиа империал де Санта Мария де Паласио, издигната в периода от XI – XII век, е близо до албергето. Известна е с острия пирамидален връх на кулата, наречен иглата, и станала емблема на града.

Хуего дела Ока

Иглесиа де Сатяго ел Реал от XVI век – Сантяго Матаморос (марокански убиец), описан като влизащ в битка, яздейки белия си кон.  В църквата е изобразен в много по-смирен вид като поклонник. До църквата на площада се намира Хуего дела Ока – игра на гъска (вид игра върху дъска,  в която се хвърлят зарове, за да се придвижват играчите напред и да стигнат до финала). Интересното в играта е, че всеки номер съответства на определено място от поклонническия маршрут на свети Яков .

Влизахме в църквите хем да ги разгледаме и снимаме, хем да се скрием от жегата – вътре беше прохладно и приятно. Харесваше ни тишината и спокойствието на тези храмове. Обичахме да ги изследваме в детайли и да ги фотографираме. Тук не беше забранено да се снима, както често се случва в България. Някои от статуите, картините и олтарите бяха ценни произведения на изкуството.

Пак се почерпихме със сладолед. Докато го хапвахме на една пейка, срещнахме двойката германци от Памплона. Поговорихме с тях. Те бяха интересно семейство – едни такива светли хора, не изглеждаха да са много възрастни (честно казано не можахме много да ги преценим).  Май бяха от нашата поредица бели хора помощници.  Бяха симпатични и много ни се зарадваха. Повече не ги срещнахме, но и те имаха план да се придвижват с кола по-често, така че вероятно някъде сме се разминали, също като в живота.

Продължихме разходката. Открихме и един супермаркет, от който пазарувахме храна за вечеря и за утрешния ден.

Върнахме се в албергето. Имахме възможност да използваме компютрите на албергето и интернет. За първи път ни се случваше по Пътя. Възползвахме се за кратко сърфиране, проверка на съобщения, имейли и известия. Не пропуснахме и да се похвалим - по груби сметки до тук бяхме изминали около 160 километра. Не бяха малко за дилетанти като нас.

Логроньо

В албергето  срещнахме „бързоходеца” от Пуенте ла Рейна. Той беше едно дрънкало – с всеки говореше и само раздаваше съвети, но изобщо не чуваше какво му казват другите. Поговорихме с него край малкото басейнче в двора на албергето. Но той наистина говореше твърде много и  при това едновременно с няколко души. Обичаше да е в центъра на разговора. Често изтъкваше колко рано тръгва и какви цели си е поставил за следващия ден. В общи линии нямаше истински диалог.

Скоро се отдадохме на почивка. Жегата беше много силна тази нощ. Преживяхме я някак си в претъпканото убежище.