Пътят до Сантяго де Компостела. Ден осми

31. 07. 2013 г. Ден осми

Маршрут: Логроньо – Нàхера 

Нахера

Дълъг път (29,7 км) и много горещо време. 

Изтощени сме!

Днес прекалихме с ходенето и слънцето. Най-после стигнахме Нахера. В първото алберге имаше само едно място, затова тръгнахме да търсим друго. Оказа се трудно. Попитахме в туристическия офис. Насочиха ни към един бар, където можеше да се запишем за албергето. Барът обаче беше затворен. Отидохме до албергето, но и там беше заключено. Пак се върнахме в бара. Седнахме на една маса отвън и зачакахме. Аз реших да се обадя по телефона с надеждата, че ще говорят английски. Звъннах. Чувахме звъненето на телефона, но никой не отговори. След известно време се подаде една сънена жена. Каза, че мъжът й ще дойде след 5 минути. Междувременно се появиха двойка велосипедисти (италианци) – Андреа и Естер. Те също търсеха място, където да нощуват. Съпругът на сънената жена скоро дойде и ни поведе към албергето. По пътя се договорихме с италианците да си поделим една стая, за да ни излезе по-евтино. Албергето представляваше къща на три етажа с отделни спални помещения. Собственикът ни поведе към последния етаж. Там имаше 2 или 3 спални помещения, баня и тоалетна, отделно и кухня. Беше приемливо, а и „съквартирантите“ изглеждаха симпатични. Платихме, сложиха ни печати и се настанихме. Изкъпахме се и изпрахме. Наистина бяхме много изморени. Докато извършвахме тези ритуални дейности, се появиха още велосипедисти. Пак италианци – двама мъже, не разбрах как се казват. Като всички италианци бяха толкова любезни, че чак флиртуваха. Поговорих с тях, докато Зорито се къпеше. Разказаха ми, че са изминали 87 км с велосипедите си, а ние - само 30 пеша. Те се впечатлиха от нашето постижение за деня.

Излязохме да се разходим из Нахера. Тук няма много за разглеждане – само манастира – Monasterio de Santa Maria de Real, в който се намира Panteon real, кралската крипта, като част от оригиналния манастир от Х век. Не можахме да го разгледаме, защото беше вече късно и беше затворено.

Нашите раници

През града минаваше река Нахерия и явно беше много популярно хората да се събират в ресторантите и баровете край нея. Доказателство за това бяха вече препълнените заведения.  След известно обикаляне си избрахме ресторантче. Почерпихме се с бира и картофи със сирене. Беше ни приятно, въпреки че имаше едни деца, които играеха наблизо и от време на време ни уцелваха с топката си. Направихме си плана за следващия ден и се прибрахме да спим. Наистина бяхме много уморени.