Пътят до Сантяго де Компостела. 800 километра пътуване към другия или към себе си. Предисловие

През лятото на 2013 година заедно с моята най-добра приятелка Зорница извървяхме Пътят до Сантяго. По време на ходенето си водех бележки, които подредих в пътепис. Вече е почти готов. На тази страница започвам да публикувам отделните части. Приятно четене! :)

Пътят до Сантяго. 800 километра пътуване към другия или към себе си

Предисловие

 Това пътуване започна преди много време, но явно е трябвало да стигна до края точно тази година. Бях чела за пътя до Сантяго много пъти, споделяла съм с близки приятели, че искам и аз един ден да го направя. Да извървя осемстотин километра до Сантяго де Компостела. Но колкото и книги да прочете човек, мисля си, че всъщност никога не може да бъде подготвен за това, което го очаква. Точно както никой не е подготвен за живота. Пътят е повече от прекрасна метафора за живота, защото той е животът. Истинският, който забравяме да живеем, защото все има нещо „по-важно“. А всъщност няма подобно нещо. Животът е тук и сега, не вчера, не утре.

В повечето пътеписи, които изчетох за Ел Камино, са описани подробно всички суеверия свързани с пътя, включително и тази да посветиш извървяването му на нещо или на някого, или пък да зададеш въпрос, на който ще получиш отговор, извървявайки го. (Вървейки се убедих, че нямам нужда от тези суеверия, защото преживяванията са много по-силни и истински!) Честно казано до последно не знаех какво точно искам да разбера, бродейки през Испания. Но бях повече от сигурна, че искам да го направя.  В един момент реших, че трябва да го посветя на въпрос, чийто отговор ми беше известен, но не искайки да го приема, настоявах да получа потвърждение. Така накрая, стигайки Сантяго де Компостела, разбрах, че бях вървяла, за да стигна до самата себе си. Крайно време беше да се смиря, да се науча да се приемам, да се разбера… Точно това се случи – след 800 километра и 30 дни ходене!

Годината на моето Камино е 2013. Навърших 33, а съм родена съм в събота срещу Великден. Това беше първият важен знак за пътуването. През 2013 преживях два пъти Великден – веднъж в Белгия и веднъж в България. Точно на българския Великден прочетох статията, която се оказа последната искрица, за да се разгори този огън окончателно. Моя спътница беше приятелката ми Зорница. Чухме се с нея за празника и аз веднага й разказах какво съм прочела. Предложих й да се впуснем в това приключение. И тя се съгласи! Започнахме да събираме информация. След като се потопихме в детайлите, усетихме, че можем да го направим. Не знаех дали ще издържа физически, а и психически, но с цялото си същество вярвах, че трябва да го направя. Понякога ме обхващаше страх от всичко – дали ще ми стигне времето, дали ще ми стигнат силите, как ще приемат близките ми новината, че тръгвам, страх ме беше да не се провали планът... Но след това нещо ми нашепваше, че този път е различен и че трябва да го направя . Убедена съм, че Господ, ни даде сили, да осъществим това пътуване!

И така на 22 юли поехме от дома, за да тръгнем по Камино Франсез. Маршрутът минава през цяла Северна Испания. Началната точка е във Франция – Сен Жан Пиер дьо Пор – а крайната Сантяго де Компостела в Испания.