Страница за думи: Пътят до Сантяго де Компостела. Ден двадесет и първи

13.08.2013 г. Ден двадесет и първи

Маршрут: Молинасека – Какабелос (23,8 км)

Дълъг ден. Тръгнахме сравнително късно от Молинасека. Първата ни спирка беше Понферада. Последният град с 42 хиляди жители. Всъщност градът започва да нараства с развитието на поклонничеството през XI век. Около 1082 година епископ Озмундо от Асторга нарежда да се построи мост над река Зил. Конструкцията, която била подсилена с желязо, дала и името на града – Pons ferrata – железен мост. От 1178 година нататък рицарите тамплиери, под покровителството на кралете на Леон, започват експанзия над примитивната крепост. След разпадането на Ордена през XIV век градът преминава в ръцете на дука на Лемос. В края на XV век след битка градът е провъзгласен за столица на областта Ел Биерсо. Находищата на въглища и желязо, осигуряващи работа, привличат много хора в началото на XX век.

На влизане в Понферада

Дълго влизахме в града. Нямахме големи очаквания за него и той ни изненада. Определено беше красив град. В известен смисъл и ни разочарова заради факта, че музеите, в които искахме да влезем, бяха затворени. Въпреки че днес беше вторник, голяма част от музеите не работеха (обикновено почиваха в понеделник, но тук явно беше изключение).

На една от почивките в началото на града попаднахме на прекрасна котка, която дойде да се запознае с нас, а ние да й се порадваме. Рядко срещахме котки, а тази явно беше избягала от някой дом наблизо, тъй като имаше медальон на каишката си. Беше много гальовна и ние с удоволствие я подържахме. Скоро видяхме откъде се беше промъкнала – един гараж през улицата. Упътихме я да се прибира и продължихме да вървим.

Приятелка :)

Когато навлязохме в историческата част на града, спряхме в едно симпатично кафене за кафе със сок, а аз хапнах и печена филийка. След това се отправихме към тамплиерския замък. Снимахме отвън крепостните стени, но не влязохме да разглеждаме. Прочетохме, че тук се намира статуя на Богородица с младенеца, укрита около 1200 година от маврите. Смята се, че е била скрита в ствола на дъбово дърво и пренесена от Светите земи през V век от епископ Торибио от Асторга. Според легендата детето Исус заплакало, когато дървото щяло да бъде отсечено.

Замъкът

Разгледахме базиликата и часовника. Нуестра Сеньора де ла Енсина е обявена за патрон на областта Ел Биерсо през 1958 година и е почетена с базиликата от XVI век със същото име. Олтарът беше с прекрасна дърворезба. Тук е и Ла Мореника – Mалката кафява дама – статуя на “Tъмната“ Богородица с младенеца. Часовникът беше красив, а улицата отвеждаше до градския съвет и оттам - към средновековната част на града.

Стигнахме на площада пред кметството. Сградата му беше наистина много красива в бароков стил. Докато й се любувахме към нас се присъедини един велосипедист – англоговорящ. Поговорихме с него за забележителностите и тръгнахме. Последва дълго излизане от града. Имаше интересни обекти за разглеждане и това съвсем ни забави.

Църквата до замъка

Базиликата

Към площада

Часовникът

Кметството

След Понферада Пътят минаваше през по-малки населени места. Те се вливаха едно в друго и беше интересно за гледане и съответно за бавене. Минахме през Колумбрианос, а след това и през Фуентас Нуебас. Тук нямаше исторически забележителности за разглеждане, затова спирахме за кратки почивки и пак продължавахме.

Последната част от Пътя за днес минаваше само през лозята. За съжаление времето беше доста горещо и това ни се отрази на скоростта на ходене. Пристигнахме сравнително късно в Какабелос – почти в 18 часа. За градчето прочетох, че до V век е било административен център за римските златни мини, от които най-продуктивната била Медулас, намираща се наблизо, на около 20 километра. През XII век архиепископът на Сантяго, Диего Гелмирез, заселва района и започва строежа на църквата „Санта Мария“.

За радост, в единственото алберге имаше места и за нас. Самите помещения бяха много интересни – бяха наредени в полукръг, приличаха на отделни бараки с по две легла. В централната част имаше баня и помещения за приготвяне на храна, маси и столове за почивка и хапване, както и простори за прането. След къпането и прането, излязохме разходка в градчето. Присъствахме на службата в църквата, а след това отидохме да хапнем октопод – pulpo gallego. Оказа се, че тук това е най-популярното ястие. Приготвяха го със сол, червен пипер и зехтин и го сервираха в дървени чинии. Поръчахме половин порция (защото не знаехме дали ще ни хареса) и наистина беше вкусно. Хапнахме и от редовната салата микста, тортийа и пийнахме бира. Заведението не беше нещо особено. Ние седнахме отвън . Улицата беше толкова тясна, че хората, които минаваха по нея, минаха едва ли и покрай нашата маса. Но това въобще не ни притесняваше. Беше ни приятно да си говорим и вкусно да похапваме.

За малко се заговорихме с двама испанци от съседната маса. Те май не бяха пилигрими. Често ни заговаряха като не можеха да разберат на какъв език говорим. Българският не беше особено популярен тук.

След вечерята се прибрахме за почивка.