Бруклинският пастир

Това не е история за някой съвременен гуру, а за едно седемнадесетгодишно момче от Бруклин. Неговото име е Стефан, но откакто се премести със семейството си в Америка преди 10 години всички го наричат Стийв. Та Стийв от една година е пастир, истински пастир, пасе кози! А днес всички научиха историята му.  

Всичко започна на шестнадесетия рожден ден на Стийв, когато ясно заяви на баща си, че не иска да учи повече. Никога не беше обичал училището. Колкото повече се изкачваше в класовете, толкова по-безинтересно му ставаше. Учителите не ги беше грижа за учениците, а съучениците му идваха само, за да клюкарстват и за да се уговарят къде да ходят след даскало. Нищо не правеха по цял ден, но и никой не можеше да ги накара да правят каквото и да било. Стийв наистина не виждаше смисъл да ходи на това ужасно място всеки ден. Нямаше идея какво ще прави с живота си, но сега беше наясно, че не иска да продължава повече с този безсмислен и измамен живот. Затова реши да обяви своите намерения на рождения си ден. Не беше сигурен как ще реагира баща му, който се трудеше от сутрин до вечер, или пък майка му, която освен с домакинството, се занимаваше с редактиране към едно издателство и с часове стоеше пред компютъра, за да работи.

-  Спирам с училището! – заяви Стийв точно след като му изпяха „Честит рожден ден“  и преди да духне свещите на тортата, която майка му беше поръчала.

- Тогава ще пасеш овцете! – отговори спокойно баща му.

Стийв се учуди на реакцията му. Очакваше да има викове, после дълги разговори, но всъщност нищо такова не се случи. Майка му побърза да смени темата, както правеше всеки път, когато очакваше да се развихри скандал между баща и син. Празненството продължи и сякаш никой не беше чул какво каза момчето.

След около седмица бащата на Стийв се прибра от работа с черна папка с документи. Момчето го поздрави с половин уста, защото се беше втренчило във филма по телевизията.

-  Започваш от утре – каза баща му, спирайки телевизора, без да се интересува дали синът му гледа, или не.

- Какво започвам? – мигайки отчетливо, запита Стийв.

- Да пасеш стадото.

- Какво? – невярващо попита Стийв.

- Вярно, не са овце, а кози, но все пак работата е същата – обясни баща му.

- Ти сериозно ли говориш?

- Абсолютно! Казах ти – щом не искаш да учиш, ще пасеш овце, тоест кози!

- И къде в Бруклин има кози? Или ще ме изпратиш в някоя ферма надалеч, за да се отървеш от мен?

- О, не. Оставаш тук. Попълни документите.

Бащата на Стийв беше ветеринарен лекар и често го викаха в общината като консултант по проблеми с животните в Община Бруклин. Най-често проблеми с домашни любимци. Преди седмица обаче го поканиха да се включи в новия проект на Общината. За да се избегне прекомерното замърсяване на околната среда, Общината беше преминала към различни екопроекти. Последният беше за поддръжка на Бруклинския парк. Идеята беше да се използват тревопасни животни, в случая кози, за поддръжка на растителността. За целта Общината се беше свързала с една ферма, която и предостави кози „с много голям апетит“. И така Хорейшо, Джо, Роуз и  Аксел бяха докарани вчера, за да работят в парка. Но животните имаха нужда от надзор. И тук се намеси Майкъл, приятел на бащата на Стийв. Въпреки спокойната реакция за решението на Стийв по време на празненството, баща му всъщност много се тревожеше какво ще стане със сина му. Знаеше, че няма да може да го убеди да се върне в училище, защото самият той се убеди, че нещата там не вървят, а пари за по-добро училище нямаха. Отговорът с пасенето на овце му дойде отвътре. Точно след рождения ден беше на среща в Общината, където Майкъл му сподели новата идея, а той му сподели за своя проблем със сина си. Тогава Майк му предложи:

- Всъщност синът ти може да стане пастир в действителност!

- Как така?

- Ами тези кози, за които досега ти обяснявах и които ти ще трябва да прегледаш, когато пристигнат, се нуждаят от надзор.

- Тоест от пастир! – ухили се бащата на Стийв.

- Виждаш ли как схващаш – намигна му Майк. -  Ето, че синът ти ще пасе животни!

След този разговор нещата се развиха много бързо. Няколко разговора, купчина формуляри и  изненада за Стийв.

Младежът не можеше да проумее какво му се случва. Неохотно отвори папката и започна да разглежда документите. Баща му беше излязъл от стаята, а Стийв четеше лист по лист какво се изисква от него.

- Готов ли си? – стресна го гласът на баща му.

- Още не.

- Защо се бавиш толкова? Или вече не можеш да четеш и пишеш? – иронично попита баща му.

- Не …аз…аз просто не вярвам, че това се случва с мен.

- Казах ти, Стийв, щом не искаш да учиш, ще работиш! И съм категоричен!

- Ама, татко, как ще паса кози?!

- Не е чак толкова трудно. Едно време всички момчета са минавали през тази работа, за да помагат на родителите си. Дядо ти също е пасял овце!

- Да, бе!

- И още как. Работата не е трудна. Ще вървиш след тях и толкова. Важно е също да не загубиш някое животно. Ще отговаряш само за 4 кози. Нали можеш да броиш до 4?

- Татко!

- Утре е първият ти работен ден. Започваш работа в 7 часа.

- Сутринта ли?

- Да, точно така. И свършваш в 17. Утре като за първи път ще те закарам, но след това ще се наложи да ходиш с метрото. – Баща му замълча и добави - Виж какво, Стийв, уговаряме се така. Работиш една година като пастир и после ще трябва да решиш какво ще правиш – ще учиш или ще работиш.

Стийв замълча. Всъщност си помисли, че няма да му е толкова зле. В училище не искаше да се връща. Очевидно имаше проблеми с общуването с хора. Може пък с животните да е по-лесно.

Така измина една година. Всъщност точно днес ставаше една година, откакто работеше като пастир. Имаше годишнина днес. Сега лежеше на сянка под едно дърво и мислеше, че трябва да вземе решение. „Как стигнах до тук? Вярно имам свобода, не ходя на училище. Имам пари, но няма с кого да ги харча. Това ли е всичко в живота?“ 

Дали заради годишнината и решението, или заради жегата,  Стийв беше унил днес. Оказа се, че да пасеш кози не е толкова сложно. След като свикнеш с миризмата и опознаеш животните, всъщност разбираш, че да си навън по цял ден на спокойствие, не е толкова зле. Неговите „подчинени“ бяха доста лакоми, но и много любвеобилни. След като първоначално подушиха новия си „шеф“, животните го усетиха, довериха му се и му се подчиняваха. Може да се каже, че не му създаваха проблеми. Всеки ден от офиса за поддръжка на парка посочваха някое място, което трябваше да се „обработи“ от козите и ги закарваха със специална камионетка, за да работят. Стийв опозна парка в детайли. В началото малко го беше страх, тъй като някои кътчета бяха доста обрасли и страховити. Но след като „подчинените му“ си свършеха работата, всичко изглеждаше по друг начин. От време на време на Стийв му се случваха интересни неща. Упътвал беше различни хора за някои места в парка, друг път беше помагал за намирането на някое избягало куче, беше поправял птичи гнезда, беше събирал яйцата на  някои небрежни птици. Животните го обичаха и не се плашеха от него. Беше помагал  и на малки деца да открият майките си, след като са се заиграли и изгубили. Общуването с козите му беше помогнало да погледне на света по друг начин. Беше започнал да се смее по-често. Радваше се на живота. Излизаше с някои приятели през почивните дни, но момчето се улавяше, че разговорите с тях са празни и безинтересни. Стийв сякаш беше минал на друго ниво е живота, не го интересуваха най-новите джаджи и игри, интересите му бяха към по-значими проблеми, поне според него.

„Но какво ще правя? Трябва да реша! Искам да уча, сега съм сигурен. Дали да не се занимавам с животни? Може би като татко?“

Тази мисъл му бе хрумнала преди време, когато се наложи да помага на Хорейшо, който си беше наранил единия крак. Тогава се консултира с баща си и помогна на животното. Никога не беше споделял с баща си тази идея. Не знаеше как ще реагира.

-  Помооощ! – дочу се вик наблизо.

Стийв скочи и се огледа. Видя една млада жена да маха за помощ. Сега момчето забеляза, че тя гледа към брега. Затича се натам без да мисли.

- Помогнете! Синът ми влезе навътре, а не може да плува добре.

Без да отговаря Стийв скочи във водата и заплува към малкото дете, което се мъчеше да изплува. Пастирът се гмурна и издърпа момченцето над водата.

- Успокой се. Сега ще излезем.

Малкото момче се беше уплашило и сега сълзите се стичаха по бузите му. Стийв плуваше плавно към брега. Когато излязоха на пясъка, майката на момченцето се втурна към тях, за да ги прегърне. Наоколо се бяха събрали хора и заръкопляскаха на Стийв. Едва сега той осъзна какво беше сторил. Едва сега осъзна, че целият беше мокър и нямаше други дрехи, а до края на работния ден имаше много време. Стийв леко се промъкна между хората и тръгна към „работното си място“ от някъде обаче пред него се появи един микрофон.

***

- Браво, сине! Гордея се с теб! – каза баща му, докато спираше телевизора.

Току-що бяха гледали интервюто със Стийв, което даде на една журналистка в парка. Бяха го включили в рубриката „Героите днес“. Сега  Стийв беше известен като Бруклинския пастир.

- Татко, аз реших.

-  Какво си решил? – повдигна вежди баща му.

- За живота. Искам да бъда ветеринар като теб. Избрах, ще уча.

Баща му не можеше да повярва. Толкова много искаше синът му да избере професия, но никога не беше минавало през ума му, че може да избере неговата професия. Бащата стана, потупа Стийв по рамото и излезе от стаята без да каже дума.