Пътят до Сантяго де Компостела. Ден двадесет и втори

14.08.2013 г. Ден двадесет и втори

Маршрут: Какабелос – Амбасместа (30, 3 км)

Горещ ден. Пътят сутринта минаваше през зелени лозови насаждения и беше прохладно и приятно за ходене. Всъщност не вървяхме дълго, но тялото взе да ми изневерява – дясната плешка все повече ме боли от носенето на раницата. Остават ни около 180 – 160 километра до Сантяго, но при все това товарът си е товар.

Лозята

Иначе разгледахме Вийафранка дел Биерсо. Симпатично градче. Според пътеводителя в Средновековието го наричали „Малката компостела“. Слабите и болните хора, които не можели да продължат поклонничеството си до Сантяго, спирали тук и им издавали компостелата. (Компостела се нарича докуметът, който ти издават, като стигнеш Сантяго де Компостела. Изглежда като сертификат и е на латински език). За това си има и специално място – Пуерта ел Пердон (портата на прошката) на църквата Сантяго.

Вийафранка дел Биерсо

Вийафранка дел Биерсо

Вийафранка дел Биерсо

Старата част на града беше много симпатична с тесни улички, с цъфнали балкони, с каменни гербове по фасадите на сградите. За съжаление, по всичките тези теснотии се движат автомобили. Сякаш да ни припомнят, че не сме в Средновековието, а в XXI век и като че ли да забавят хода на вървенето ни.

Влязохме в една от църквите, т.е. в две, но едната – Колегиата де Санта Мария беше много впечатляваща. Изобщо църквите по тези места ставаха по-различни, по-семпли. Пищните ретабилни олтари отстъпваха на просто украсените с кръст и една-две статуи олтари. Тук имаше два големи органа. Малко преди да излезем от църквата дойде едно момиче и започна да свири. Звукът беше невероятен. Постояхме в църквата. Действаше ни много успокояващо.

Улиците на Вийафранка дел Биерсо

Улиците на Вийафранка дел Биерсо

Църквата Колегиата де Санта Мария

Органът на църквата

Църквата

След църквата пихме кафе и сок наблизо. Отсреща имаше още една църква, посветена на Сан Франциск. Изглеждаше по-голяма, но беше затворена. В ляво в същата сграда имаше малък природно-научен музей. Основан през 19. век от местни изследователи и съдържаше интересна колекция от препарирани птици, някои мекотели и различни видове водни обитатели, камъни, дървета, невероятно красиви и причудливи раковини, едри ярко оцветени пеперуди. Имаше и някои страшни образци – като козле с две глави и други подобни. Ужасно!

В предверието на музея бяха изложени така наречените гигантес и кабезудос - огромни фигури на известни персонажи от испанската култура, с които се прави шествие на 14 септември - празника Сентисимо Кристи де ла есперанца.

Църквата Сан Франциск

Фасадата на църквата

Дон Кихот

След Вийафранка Пътят вървеше успоредно на шосе N-VI – много горещ маршрут. Видя ни се дълъг заради еднообразието и липсата на сянка.

Отседнахме в Амбасместас. Освен нас имаше само още едно момче. Собственикът на албергето беше млад и странен, придружаваше го навсякъде едно куче. Показа ни помещението за спане, банята и ни остави да се настаним. След като се освежихме и изпрахме, излязохме на обиколка. Тя не продължи дълго, тъй като селцето беше изключително малко. Имаше само един бар и нищо за разглеждане. Близо до албергето имаше малък парк – там седнахме, за да похапнем за вечеря. Нямаше какво да правим, така че се отдадохме на почивка.

Прибрахме се и легнахме. Утре предстои един от най-трудните маршрути. Дано да се справим. Надявам се Бог да е с нас!