06.08.2013 г. Ден четиринадесети
Маршрут: Фромиста – Карион де лос Кондес (20,6 км)
 |
| Ревенга де Кампос |
Гледките с житни и слънчогледови ниви по Пътя бяха невероятни, подсилени от
тъмните облаци, изглеждаха позлатени.
Спряхме за почивка в едно алберге във
Вийаментеро де Кампос, за което бях чела в списание 8. То беше различно, тъй
като местата за спане бяха разположени в двора и представляваха широки тръби, в които са леглата, а
някои бяха индиански типита. Освен това тук свободно се разхождаха кокошки, които
просеха храна около разположените в градината маси. Времето беше доста хладно,
но ние спряхме за чай и кафе и кратък отдих. Досега не ни беше валял дъжд и с
лека тревога гледахме към облаците. Имахме дъждобрани, но нямахме намерение да
ходим в дъжда.
 |
| Пейзаж |
 |
| Пейзаж |
 |
| Нестандартно алберге |
Малко преди Карион вдясно от Пътя влязохме във Вийалказар де Сирга, за да
разгледаме великолепната църква „Бялата Богородица“. Още от далеч забелязахме
сградата и като наближихме, въпреки че трябваше да се отклоним от маршрута, ние решихме да
спрем и да я разгледаме. Заслужаваше си. Построена през 12- 13 век, църквата е
известна с чудесата, които са се случили под статуята на Богородица – мнозина са оздравели, след като са отправили молитва към Божията майка. Малко по-късно
сградата е разширена от рицари тамплиери. Имаше нещо поразително у тази
постройка. В никакъв случай не можеше да се сравни с великолепната катедрала на
Бургос, но при все това тук имаше атмосфера, спокойствие и същевременно някаква
тържественост. На мен мястото ми хареса.
 |
| "Бялата Богородица" |
 |
| "Бялата Богородица" |
 |
| "Бялата Богородица" |
Пристигнахме в Карион де лос Кондес и първо се отправихме към туристическия
офис, за да разберем може ли да хванем автобус до следващия град. Оказа се, че
оттук можем да се качим на автобус до
Саагун..., но утре. Има по един автобус на ден, който тръгва в 11:45. Момичето
от туристическия офис ни посъветва да си купим от днес билети, защото обикновено
автобусът е пълен. Така и направихме. А между другото, билетите се купуват от
един бар, пред който спира автобуса.
След закупуването на билетите се отправихме към албергето. То беше част от бенедиктинския
манастир и съответно се обслужваше от монахините бенедиктинки. Когато
пристигнахме се беше понапълнило, но имаше място и за нас. Настанихме се, почакахме малко за баня,
къпахме се, прахме, хапнахме и се отдадохме на сиеста. J
Карион де лос Кондес е селище, построено от римляните на река Карион. През Средновековието
принадлежи на кралство Кастилия и Леон и е седалището на дук (condes) Бени Гомез. През 15.
век тук има 14 болници за поклонници. Двамата синове на дук Гомез се сдобили със срамна
слава (донякъде и фикционална, защото е включена в „Песен на моя Сид“) – тъй като
и двамата били женени за дъщерите на Ел Сид, но не били почетени с висок ранг в
обществото, направили опит да убият своите съпруги и съответно заплатили с
живота си.
 |
| Карион де лос Кондес |
 |
| Карион де лос Кондес |
 |
| Градската галерия на Карион де лос Кондес |
Следобед направихме обиколка на града. Разгледахме градската галерия и
снимахме. Имаше много интересни експонати – картини и статуетки. Повечето от
авторите бяха местни и непознати за нас. Имаше някои наистина впечатляващи
творби. Тук (а и след това докато се разхождахме) узнахме за ежегодното
отбелязване на Corpus Christi (католиците отбелязват 60-ия ден след Великден) с
килим от цветя по главната улица. На някои сгради все още стояха плакати от
отминали килими, направени специално за този ден. Беше много интересно. Знаех,
че килим от цветя се прави в Брюксел (през година) на един площад, но ето че и
в това малко градче имаха подобен обичай.
 |
| Цветният килим |
 |
| Улиците на Карион де лос Кондес |
 |
| Из Карион де лос Кондес |
 |
| "Дон Кихот" |
Посетихме няколко църкви в града. Разгледахме ги и ги снимахме. Разходихме
се из тесните улички, пазарувахме и искахме да се приберем в албергето навреме
за църковната служба.
В 20:00 часа се присъединихме към месата за пилигрими. Това беше втората,
на която присъствахме. Църквата не беше голяма, но част от поклонниците, които видяхме
в албергето, бяха дошли. Службата се водеше от един свещеник. В края на
службата той повика всички поклонници да минат напред. Приветства ни с добре
дошли. След това подаде микрофона и всеки трябваше да си каже името и страната,
от която е. Беше вълнуващо. Свещеникът се помоли за нас, благослови всеки един по
отделно, а сестрите монахини ни бяха изрязали и оцветили звезди, символ на
Божията любов и светлина, и подариха на всеки.
Когато свещеникът положи ръце върху челото ми, почувствах топлина – първо
по челото, а после по цялата глава. Това явно беше Божията благословия! Винаги
се просълзявам в такива моменти. Изпитвам хем радост, хем умиление, хем милост.
Чувствам Бог! Никога не бях изпитвала нещо подобно, още по-малко в наша църква.
Всъщност никога не бях преживявала такова общуване.
***
Последва обща вечеря с хората от албергето. За първи път вечеряхме заедно с
другите. Явно заради манастира, тук порядките бяха такива – всички да се хранят
заедно. Монахините бяха подготвили гаспачо, паста, имаше сиренца, салами,
маслини, за десерт – диня, пъпеш и дори сладки. Много се бяха постарали. Но
част от хората бяха ужасни, имам предвид пилигримите - лапаха като не виждали храна
и бяха ужасно шумни. А монахините само
се усмихваха и гледаха да угодят на всеки.
...Всъщност никога не бях преживявала такова общуване...
ReplyDeleteSo Lucky You are