07.08.2013 г. Ден петнадесети
Маршрут: Карион де лос Кондес – Саагун
 |
| Арката Сан Бенито |
Както вече споменах още вчера си купихме билети за автобуса за Саагун. Все
пак от няколко дни се опитвахме и все нямаше подобна възможност.
Станахме малко по-късно, приготвихме се и отидохме в кафенето, от което
по-късно трябваше да хванем автобуса. Пихме кафе и ядохме бисквитки. Навън беше
доста хладно и облачно. В кафенето също беше студено. Изпихме напитките, които бяхме поръчали, и гледахме
новини. Постояхме почти два часа.
И тъй като ни омръзна да стоим тук, излязохме на слънце да чакаме. Времето
взе да се постопля. Но вятърът
продължаваше да бъде студен. Не можах да издържа и си купих спортна поларна блуза.
Определено топлеше, не като връхната дреха, която си бях взела и общо взето
само спираше вятъра. Въобще не подозирах, че през август ще имам нужда от топли
дрехи.
Твърде дълго чакахме автобуса. Бяхме свикнали да вървим и сега се
изнервяхме от факта, че бездействаме. За забавление взехме тайно да снимаме хора
с интересни лица и фигури. Повечето снимки не ги биваше, заради скришното ни фотографиране. А автобусът закъсня с почти цял час!
Иначе пътуването до Саагун беше комфортно и сравнително кратко. Саагун ни
посрещна със силен вятър и хладно време. Настанихме се в общинското алберге,
което беше много голямо, и всъщност беше разположено в сградата на стара църква
и в близост до общинската зала за концерти. Много особено място. След
регистрацията на входа, трябваше да се качим на своеобразен втори етаж. Там в
началото беше разположена кухнята, а встрани от нея банята. Следваха леглата.
Ние получихме легла в дъното на огромното спално помещение. Аз не се чувствах
добре тук и през нощта не можах да спя. Оставихме си раниците и тръгнахме на обиколка из града. Тук нямаше
кой-знае какво за гледане. Няколко църкви, арката и музеят Санта Семана.
Всъщност днес за пръв път църквите ги гледахме само отвън, защото бяха
затворени. Но при все това някои впечатляваха с фасадите си.
Арката беше красива, макар и
поразрушена. Наричаше се Арката на Сан Бенито и беше от 17. век. Най-известната
църква в града – Сан Лоренцо – не можахме да видим, тъй като активно я
реставрираха. До нея беше разположен музеят Санта Семана и ние, разбира се, го
посетихме. Това беше музей, пълен със страховити фигури, пресъздаващи Страстите
Христови. Толкова страшни бяха, че още не мога да се успокоя, като си помисля за
тях. Узнахме, че тук по време на Страстната седмица правят възстановка на страданията
на Христос. Някои от детайлите бяха по католически подсилени и определено
стряскащи. Този музей съвсем подсили неприятното ми усещане за мястото.
 |
| Арката Сан Бенито |
 |
| Capilla de San Mancio |
 |
| Capilla de San Mancio |
 |
 |
| Площадът на Саагун |
***
По някое време решихме да хапнем нещо. Повечето ресторанти, разположени на
площада бяха много скъпи, затова ние избрахме един по-малък ресторант на главната
улица. Поръчахме си паста и бира. Храната беше
вкусна. След това се почерпихме и с бонбони. Докато се прибирахме, видях в
далечината българското знаме. Приближихме се. Оказа се, че това е хранителен магазин, пълен с хранителни стоки
от България. Надничахме само от витрината, но не влязохме. Вътре имаше едно момиче. Може и да
беше българка, усмихваше се, сигурно и ни разбираше..., но ние нямахме желание да влезем.
Малко по-късно, когато пазарувахме от близката до албергето бакалия,
продавачът ни уведоми, че това наистина в български магазин и че бил отворен отскоро. Всъщност
дъщеря му била собственик на мястото, един вид хазайка на нашенския магазин.
Посъветва ни да отидем и да напазаруваме, за да просъществува. Но ние не го
направихме. Напоследък май прекалихме с родните срещи...
 |
| Входът на Музея Санта Семана |
No comments:
Post a Comment