Пътят до Сантяго де Компостела. Ден двадесет и девети

21.08.2013 г. Ден двадесет и девети

Маршрут: Арсуа – Санта Ирене (16,3 км)

Фукция

Времето отново взе да става горещо, както в началото на нашето пътуване. Може би е заради по-мекия климат, както казват тук.

Пътят ни днес беше около четири часа и половина и почти не сме почивали. Мен рамената ме болят по-малко, но Зорито я наболяват доста, а и нейната раница е по-тежка. Слава Богу и кракът, който вчера страшно много ме болеше, днес не ме боли

Извадихме късмет и с албергето. Пристигнахме към 12:45 (преди да отвори), но този път преброихме чакащите, за да не чакаме напразно, както вчера. Успяхме да се уредим. Мястото за пренощуване е на главния път, далеч от населени места. Освен него няма нищо наоколо - нито къщи, нито магазини или барове. Така че ще се отдадем на почивка.

А днес е ден за срещане на познати лица от Пътя. То всъщност май започна от вчера, когато срещнахме двамата корейци, които спасихме със захар в Пиренеите, както и корейката с проблемния крак. Тази сутрин, когато спряхме за по-дълга почивка, видяхме „учителят по диагонали“. Той много ни се зарадва – разпрегръща ни, а когато тръгвахме, загрижено ни попита дали сме си резервирали стая в Сантяго. Естествено, че не сме! Ние все се чудим и най-редовно се прецакваме. В крайна сметка се запознахме официално с него. Казваше се Масимо и ни даде телефонен номер на алберге, за да резервираме стая в Сантяго, като ни посъветва да го направим още сега. Ние нищо не направихме по въпроса! Надявам се на добро стечение на обстоятелствата. Не може да е иначе!

Вчера в Арсуа, в албергето се заговорихме с моя съсед италианец – Винченцо. Беше много впечатлен, че сме тръгнали от Сен Жан и каза, че изглеждаме добре за хора, изминали толкова километри. Даде ми имейла си, за да му изпратя снимки от Пътя. Не ми пречи да го направя.

В днешното алберге отново се засякохме с него, даже сме в едно спално помещение. И той по своеобразен начин се погрижи за нас при настаняването. Изобщо имаме ден на помощниците. J

Днес говорихме повече с Винченцо. Той всъщност говореше много малко английски, каза ми, че го е научил от комуникация, не го е учил в училище. Не разбрах защо е тръгнал по Пътя. Каза ми, че е тръгнал от Сария, а иначе е от Генуа. Имал бизнес с дрехи. Симпатичен беше. Впечатли се, че съм учителка. В неговите очи аз бях твърде млада. Предизвикваше ме да използвам слабия си италиански, за да осъществим по-добра комуникация. И не пропусна да забележи, че хавлията ми е на футболния отбор „Интер“, а аз не съм им фен, просто преди време си я купих изгодно от магазин „За един лев“. 

В спалното помещение имаше още две двойки възрастни италианци и едно испанско семейство, с което се бяхме засекли в Самос. Семейството беше с едно момченце, което беше много симпатично, но изглеждаше отегчено от родителите си, особено от майката, която не спираше да раздава команди. Детето днес явно се беше скапало от горещината и ходенето и категорично отказа на родителите си да ходи още около километър и половина, за да хапне. Та те ни помолиха да му хвърляме по едно око. А той малкият си играеше на телефона през цялото време и не създаваше проблеми.

Що се отнася до пейзажа днес, той не се отличаваше много от вчерашния – все така вървяхме през евкалиптови горички и малки селца от „по-хубавите”. Снимахме прекрасни растения, които у нас виреят само в саксии. Прекрасно! За съжаление, тълпата по Пътя става все по-голяма. Това доста изнервя, колкото и да се опитваме да не обръщаме внимание.

Параклис по Пътя

Фукция

На излизане от Арсуа се откри страхотна гледка към луната, която е в пълнолуние. Следователно последва фотосесия на луната. J

Нямам търпение да стигаме вече в Сантяго и същевременно се страхувам какво ще видим там. А дали ще получа отговора, който най-много търся, не знам. В последните дни спрях да мисля за това. Другите несгоди изместиха целта.

Всичко е в божиите ръце.

Луната