18.08.2013 г. Ден двадесет и шести
Маршрут: Портомарин – Оспитал да Крус (11, 6 км)
След вчерашните предизвикателства днес благодарение на факта, че бяхме в
самостоятелна стая, а не в алберге, си позволихме да спим до 7:30 часа. Бяхме
отпочинали след огромната умората, имахме болки, но се чувствахме по-добре. Все пак бяхме спали в цивилизацията!
Утрото в Портомарин беше мрачно, мъгливо и хладно, даже леко пръскаше,
явно от мъглата.
 |
| Останките на стария град Портомарин |
 |
| Портомарин |
Приготвихме се и към 9:00 тръгнахме. Отидохме в бара на Перес, за да върнем
ключа и да пийнем кафе кон лече. Тази сутрин даже си поръчахме закуска –
тостада с масло и мармалад и т. нар. тарта де Сантяго, която не беше нещо
особено – като кекс с бадеми, но пък искахме да я опитаме - носеше й се славата
на традиционен местен сладкиш. След закуската в
мрачния Портомарин, отидохме да разгледаме града, тъй като снощи нямахме време. Планувахме да тръгнем към
11:00. Влязохме в Св. Николас, а преди това разгледахме и другата църква отвън.
Пазарувахме в супермаркета и тръгнахме. В града явно щеше да има някакво
събитие, защото строяха сцена, а по централната улица се разполагаха различни
сергии.
 |
| Град Портомарин от високо |
 |
| Пейзажът днес |
За днес си поставихме по-ниска цел, за да не прекаляваме като вчера. Излизайки от Портомарин минахме през хълма над
града, от който се разкри прекрасна гледка. Имахме възможност да снимаме града
от високо. Иначе продължихме да вървим през гората – беше прохладно и не много
трудно за ходене. Към 14:00 часа пристигнахме в Оспитал да Крус. След къпането, прането и хапването, се отдадохме на сиеста. Днес поспахме, а по-късно отидохме в близкия
бар, за да пийнем бира и хапнем ядки. Тук нямаше много хора, беше спокойно. По
някое време се прибрахме за сън. Остават
ни 78 километра до Сантяго де Компостела. Надявам се да стигнат силите ни!
No comments:
Post a Comment