Пътят до Сантяго де Компостела. Ден шестнадесети

08.08.2013 г. Ден шестнадесети

Маршрут: Саагун – Пуенте Виаренте (43,2 км)

Ел Бурго Ранеро
 След „трафика” в албергето сутринта, тръгнахме към 7 часа. Отидохме на жп гарата, за да хванем влака до Ел Бурго Ранеро. За единадесет минути с него изминахме 18 километра и ни предстоеше да изминем пеша още толкова.
Ел Бурго Ранеро все още спеше. Повървяхме известно време, докато стигнем до отворен бар. Тук вече имаше доста поклонници за закуска и кафе, така че трябваше да почакаме малко за печати. Отказахме се да пием кафе, защото нямаше никакво място. Тръгнахме. Снимахме старинната църква и прекрасните утринни пейзажи. Пътят беше успореден на пусто шосе и съответно доста скучен. Днес обаче след вчерашното мотаене, много ни харесваше да вървим. Сякаш се съживявахме. Усещахме един трепет, една радост, че отново вървим. Може би след като свърши това приключение, ходенето ще ни липсва... Времето беше хладно, даже студено. Във влака показваше 11 градуса – за началото на август ми се виждаше прекалено студено!

Старинната църква в Ел Бурго Ранеро
По жиците :)
Дълго вървяхме до Релиегос. Спирахме за кратки почивки, но пътят си е път. А раниците все тежаха. Не знам как се справят другите, ама нашите все тежат!
В началото на Релиегос седнахме в първия бар, за да пийнем кафе и чай и да си починем. И оттук си взехме печати и продължихме. Самото село Релиегос не беше нещо особено. В началото на населеното място имаше няколко бодеги (вкопани в земята изби за вино), но къщите иначе не бяха кой-знае какво.


Оттук тръгнахме към Мансия де лас Муйас. Пишеше, че има обекти за разглеждане, но ние пристигнахме в 14 часа – точно, когато навсякъде затваряха за сиеста! Разгледахме каквото можахме отвън, ядохме сладолед на един малък сенчест  площад, купихме бисквити от близката пекарна и продължихме. Бяхме решили да вървим до Пуенте Вийаренте, за да избегнем многото хора от една страна, а от друга страна – за да ни останат по-малко километри до Леон, който „изискваше“ обстойно разглеждане.
След около час и половина стигнахме селото. Албергето беше веднага до реката. Настанихме се – най-после нормални легла! Омръзнаха ми тези двуетажните! Най-после имаше и плюс от късното ни пристигане – бяхме в стая с две легла. В съседната стая имаше 2 мъже, с които пристигнахме по едно и също време, и нямаше други настанени тук. И е тихооо. Много е спокойно. Къпахме се, прахме и се разходихме из селото.


Мансия де лас Муйас

Мансия де лас Муйас



















Площадът в Мансия де лас Муйас

Оказа се доста голямо село (приличаше на град или на предградие по-точно), пълно с хора. Може би, защото беше приключил работният ден, всички семейства бяха излезли заедно и повечето ресторанти и барове бяха препълнени. Единственият недостатък беше, че по цялото протежение на селото минаваше главният път за Леон и съответно движението беше натоварено. Налагаше да чакаме, ако искаме да пресечем, за да разгледаме някое интересно място. Влизахме в различни магазинчета. Попаднахме на един страхотен магазин със стоки за дома. Имаше чудесни полилеи,  много идейни материали за декорация, изобилие от традиционните испански плочки, които лепят по оградите или фасадите на къщите, часовници, звънци, най-различни дреболии, които крещят,че това е Испания, онази ярката, цветната...

Мостът преди Пуенте Вийаренте

Щъркели

Travel Book - намира се на улицата. Всеки може да вземе и да остави книга!

1 comment:

  1. А раниците все тежаха ... :) (so true) ;

    ReplyDelete

Есенна поезия