Страница за думи: Пътят до Сантяго де Компостела. Ден двадесет и седми

19.08.2013 г. Ден двадесет и седми

Маршрут: Оспитал да Крус – Мèлиде (28, 6 км)

Пътят винаги налага своите правила, независимо какво искаме ние. За днес бяхме планували сравнително кратък маршрут от Оспитал да Крус до Крус до Казанова – около 13-14 километра само, но пристигайки в Казанова се оказа, че албергето вече е запълнено – въпреки че беше едва 14:00 часа!

Перспективата не беше никак добра – следващото място, в което имаше алберге беше на още 2 часа и 15 минути път, а след опита от събота, въобще не ни се искаше да изпадаме в същата ситуация.

Сутрин по Пътя

Евкалиптова горичка

Тръгнахме. Бяхме решили в следващото населено място да спрем да хапнем, защото все още не бяхме обядвали.

Влизайки в следващото село в една градина видяхме огромна табела TAXI и телефонен номер. Спрях и записах номера на ръката си. Малко преди това в гората пък видяхме реклама на едно заведение, до което имаше автобусна спирка! Точно това ни трябваше. Мислехме, ако имаме възможност, да хванем автобус до Мелиде. Така или иначе трябваше да се справим с проблема.

След табелата за такси обаче, няколко метра по-надолу, в един двор видяхме и самото такси. Там в градината обядваха хора, но аз реших да попитам. Жена на средна възраст ни видя и тръгна към нас. Долу-горе говореше английски. Каза, че до центъра на Мелиде ще ни вземе 7 евро. Съгласихме се. Така за около 10 минути стигнахме града. Оказа се, че тук има фиеста. 8 дни щяла да продължи, така ни каза таксиметровата дама. Днес беше предпоследният ден. Градът беше украсен със светлини, а движението по централната част – спряно.

Слязохме от колата и се заоглеждахме за алберге. Полутахме се малко, но го открихме. Тук все още имаше места. Платихме и се настанихме.

Изобщо в последните дни битовизмите убиват Пътя. Налага ни се да мислим повече за тях, отколкото да се наслаждаваме на това, което виждаме.

Бар с интересни мравки

И още мравки

Сутринта например беше доста студено, но направихме чудесни снимки. Пейзажът беше прекрасен. Градът, в който влязохме, след около час и половина, беше Палас де Рей. По-скоро май беше село. Разгледахме църквата само. Централната част беше много малка и всъщност много бързо излязохме от града. Това, от друга страна, ни изигра лоша шега, защото бяхме решили да пазаруваме тук, а изведнъж се оказахме извън града, при това без покупки! Решихме да вървим и да разчитаме на късмета си, че поне в някое село ще има бар, откъдето ще можем да си купим сандвичи. Така и стана в Сан Хулиан до Каминьо си купихме тортийа и продължихме по пътя. По план трябваше да стигнем скоро Казанова, но тогава, както вече казах, последва изненадата с пълното алберге.

Доволни сме, че нещата се подредиха, но все повече не можем да предвидим развоя на деня.

Бяхме решили да „разкъсаме” Пътя на по-малки части, но явно не става така. Явно има причина да сме в Сантяго по-рано. Само Бог знае!

На влизане в Палас де Рей

Църквата в Палас де Рей

Палас де Рей

Близка среща с кравите...

... и с кокошките и петлите

Според пътеводителя Мелиде е географският център на Галисия. Всъщност тук се събират Камино примитиво, който тръгва от Обиедо, и Камино франсез, по който вървяхме ние. Както Триакастела и Сария, и този град е бил заселен около XIII век при управлението на Алфонсо Девети. Църквата, посветена на Сан Роке, е именно от това време. Наистина е доста стара и различна – влязохме да я разгледаме. Имаше нещо тук във въздуха. Действаше задушаващо, затова и не стояхме дълго. В близост се намира църквата Сан Педро. Влязохме да разгледаме и нея. Тя беше по-нова, по-светла и празна. Постояхме малко там и излязохме. Разгледахме етнографския музей. В началото имаше експозиция, посветена на местната полиция. Бяха изложени различни униформи, които са носили през годините. Музеят беше на три етажа и всяка част представяше характеристики от ежедневието на галисийския град. Повечето надписи в експозицията бяха на местния диалект, дори не бяха на испански! Всъщност движейки се от област в област, установихме, че навсякъде не само говорят, но и пишат на местния си диалект. Не знам защо се говори само за баските и каталунците, при условие, че навсякъде се държи на местния говор.

След музея се разходихме из централната част на града. Тя беше затворена за движение заради фиестата и спокойно можехме да си вървим по шосето без да се притесняваме от автомобилите. Заради празника много от магазините бяха затворени, заведенията бяха препълнени обаче, а в единия край на улицата строяха сцена за концерта, който щеше да бъде вечерта. За съжаление, заради вечерния час в албергето, не го дочакахме. Пазарувахме в един от супермаркетите и седнахме на една пейка на слънце да хапнем и да позяпаме множеството от празнуващи. Имаше различни атракции от сорта на люлки и поради тази причина много родители с деца. Правеше ни впечатление, че основно татковците гледат децата, докато майките бъбрят с приятелки или изобщо не са излезли с децата и съпрузите. Забелязахме, че испанките доста властват над мъжете си. :) Всяка сутрин, когато минавахме през едно или друго населено място виждахме рано сутринта мъже да поливат цветята на балконите, сякаш това си беше тяхно задължение…

Църквата Сан Роке

Сан Роке - детайл от интериора

Тук в Мелиде процъфтяваше уличната търговия. Имаше доста африканци, които продаваха най-различни неща. Направи ни впечатление един продавач на шапки, който за да рекламира стоката си, беше построил кула от разноцветни шапки на главата си. Определено беше атрактивен.

Много искахме да видим поне началото на концерта, даже отидохме до албергето да се облечем, тъй като времето захладня. Но поради испанската „точност“ не го дочакахме и се прибрахме, за да почиваме.