Пътят до Сантяго де Компостела. Ден осемнадесети

10.08.2013 г. Ден осемнадесети

Маршрут: Леон – Асторга – Санта Каталина де Самоса (62,6 км)

След прекрасния Леон се качихме на автобус до Асторга. Успяхме да хванем по-ранния – в 7:30, и се озовахме в Асторга още в 8:20. Автогарата беше близо до катедралата и двореца на Гауди. Разбира се, толкова рано всичко беше затворено. Седнахме на площада на слънце, за да пием кафе. Уви, нямахме бисквити днес и всичко наоколо беше затворено. Доста постояхме, събирайки слънчевите лъчи на утринното слънце.

Катедралата отвори в 9:00 часа и ние се отправихме да снимаме и разглеждаме.

Фасадата й беше много богато декорирана. На мен лично ми хареса повече, отколкото тази в Леон. Вътре не можеше да се снима и може би така беше по-добре, за да разгледаме по-спокойно. Иначе толкова много се увличаме в снимане, че забравяме да гледаме. Даже понякога вечер като гледам снимките се изненадвам от неща, които въобще не съм забелязала.

Катедралата

Катедралата

Катедралата

Прекрасната фасада на катедралата

Катедралата на Асторга беше голяма. Отделните рентабилни стени бяха по-различни от тези, които видяхме досега. Повечето бяха само с една статуя по средата и много пищна декорация – предимно флорални мотиви. Хареса ми тази изчистена линия. В един момент затвориха предна част на храма, която наричаха Culto. След малко започваше утринната служба. И тъй като ние си бяхме оставили раниците на една от пейките, останахме и на месата. Досега не бяхме присъствали на утринна служба. Тя (според нас) не се отличаваше много от вечерната, на която няколко пъти вече бяхме присъствали. Удивихме си, че сутрин и вечер се причестяват. Не знаехме точно ритуалите, но наблюдавахме внимателно и си правехме изводи.  Малко преди причестяването се прегръщат, целуват или просто здрависват. И ние го правехме, макар и да не знаехме защо, не разбирахме и думите, които си казваха. Те се усмихваха и ни подаваха ръка и ние им отвръщахме със същото. Може би си прощаваха. Може би ни прощаваха. Не знам. Но ако е така, е много хубаво. Така сърцето на човек става по-леко, по-чисто. J

След катедралата тръгнахме към Музея на шоколада само че в грешна посока. Бяхме изминали доста път, когато решихме да питаме и се оказа, че сме в напълно противоположната посока. И тъй като това ни го каза един дядо и не го разбрахме особено освен че сме в напълно другата посока, влязохме в един магазин за сладки (тук беше пълно с такива), хем да си купим нещо, хем да питаме. Купихме си бисквитки и оранжев шоколад (с вкус на портокал). Продавачката потвърди посоката, която ни каза и възрастният човек.

Подкрепихме се със сладостите и тръгнахме в обратна посока. Музеят на шоколада се оказа след катедралата назад по пътя. Открихме го бързо. Не беше голям. Жената на входа беше много мила и говореше добър английски. Постави ни печати в креденциалите – най-големият печат досега – побира се в цели четири квадратчета в пилигримския паспорт! Много красиво украсен печат! Всъщност от Леон си купихме втори поклоннически паспорт, защото в първия вече нямахме място.

Музеят проследяваше процесът на превръщане на какаовите зърна в шоколад. Бяха показани всякакви сечива и дори машини, с чиято помощ се приготвяше шоколада. На втория етаж имаше основно снимки на различните майстори на шоколад, както и на собствениците на шоколадови фабрики. На някои от снимките бяха със семействата си.

Имаше и много снимки на опаковки, както и различни колекции, които можеш да си направиш, ядейки шоколад.

Скоро жената ни повика в една малка зала, в която пусна филм за приготвянето на шоколад ръчно.

Първият начин изглеждаше доста трудоемък. Първо, се изпичат зърната, след това се белят. Обелените какаови зърна се поставят върху извит камък и с нещо като каменна точилка се смилат. В един момент се вижда как от сухите зърна потича какаовото масло. Когато ги смелят, към полученото масло се добавя определено количество пудра захар. И започват да бъркат, докато се получи какаова паста. От нея разтеглят парчета от по 300 грама и ги слагат в малки тавички. Отгоре минават с нещо като нож, който прави шоколада на блокчета, а с друга форма поставят фирмения знак. След това шоколадовите блокчета се изстудяват и обвиват. Дълга и трудоемка процедура.

Вторият начин за приготвяне на шоколад е почти същия, само че всичко се прави с помощта на машини. Интересен беше филмът.

Последва дегустация на шоколад – в малки дървени кутии бяха сложили различни видове – ние опитахме 4 вида. Мммм много вкуснооо! Купихме си един, който се казва „Три вкуса” и един розов, за който продавачката каза, че е с вкус на ягода. Досега не бях яла шоколад с розов или оранжев цвят, но ето че и това ми се случи. Бяха доста вкусни и двата вида.

Музеят на шоколада

Какао

"Уредът" за смилане на какаовите зърна

 След шоколадовата наслада се отправихме към Двореца на Гауди или известен още като Епископалния дворец на Асторга. Тук вече имаше доста хора, затова разгледахме само градината. Не ни се чакаше на опашка, за да влезем вътре. Като всяка сграда на Гауди и тази беше шедьовър. Може би не от най-ярките му, но все пак достойна за фотографиране.

Епископалният дворец

Епископалния дворец

Градината на Епископалния дворец

Градината на Епископалния дворец

След тура из Асторга, решихме да напазаруваме в един супермаркет, който видяхме, докато се лутахме, и да тръгваме. По план трябваше да изминем около 9 км (или 2 часа път). В началото пътят беше добре – сенчест, а и подухваше ветрец. След първите две села обаче, продължаваше „по черно” на слънце, а и вятърът беше изчезнал. Мъчно стигнахме до Санта Каталина. Добре, че селото започваше с алберге. Имаше и места. Настанихме се и започнахме процедура по къпане – пране.
Сега почиваме от вън (към албергето има бар-ресторант с маси на улицата). В 20:00 часа щяло да има някаква фиеста. Ще видим и ще лягаме.

Влизане в Санта Каталина де Сомоса