Пътят до Сантяго де Компостела. Ден девети

01.08.2013 г. Ден девети

Маршрут: Нахера – Санто Донго де ла Калсада – Белорадо (44,1 км)

Започваме август на път за Сантяго де Компостела. След вчерашната жега и умора взехме решение да вървим до Санто Доминго дела Калсада (20,6 км) и от там да хванем автобус до Белорадо. Предпочитахме да имаме време да разгледаме по-красивите градове и да спестим по-незначителните. Все пак изминаването на Пътя до Сантяго трябваше да ни доставя и удоволствие, а не само страдание! Бяхме разбрали от каталунците  в Торес дел Рио, че това е интересно място. И наистина  Санто Доминго се оказa един от най-забележителните градове по Пътя на свети Яков. Съществува благодарение на Доминго де Вилориа (1019 – 1109). Живял като отшелник, впоследствие той отдава живота си на поклонниците, извървяващи пътя на обикновените хора, както се нарича поклонението до Сантяго де Компостела. Прочиства гъстата гора в района на Рио (река) Оха, строи мост и прави пътища. Отваря странноприемница и болница, в която се грижи за пилигримите. Заради труда и харизмата, която е притежавал, Доминго си спечелил славата на благороден човек. Скоро след смъртта му бил провъзгласен за светец.

Общинското алберге

Така ние се втурнахме да разгледаме колкото може повече от това красиво място - преди да е дошъл часът за сиеста, защото тогава всичко затваря. Първо се отбихме в общинското алберге, което беше в много впечатляваща старинна сграда, за да вземем печати. И въпреки че беше почти обед, то вече беше препълнено. Повечето поклонници гледаха да спрат ходенето до обяд, защото в последните дни следобедите ставаха много горещи.

След това се качихме на кулата, която по принцип е част от катедралата, но е построена встрани от нея заради подпочвени води. Гледката отгоре беше изумителна, а и кулата беше озвучена с прекрасна музика. Човек се чувства като че е на върха на света. Неописуемо! Тук установих, че фотоапаратът ми все още не работи, но пък може да се прави видеозапис с него.

Влязохме в църквата до кулата, която не беше голяма. Постояхме малко и продължихме към катедралата. Тя беше голяма и красива в романо-готически стил. Построена между 1158 и 1235 година с монументален олтар и с богато украсени тронове. В катедралата се намира и гробът на Санто Доминго.  Всъщност от град Санто Доминго е една от най-популярните легенди от поклонническия маршрут -  легендата за петела и кокошката. Двойката птици присъстват и в самата катедрала – пред гроба на Санто Доминго има каменен цветен кокошарник, построен през XV век, за да бъдат поставяни живи кокошка и петел в памет на най-известното чудо на Санто Доминго. Даже има документ, издаден от Папа Клементе VI, датиран 1350 година, с който се разрешава присъствието на тези живи животни в катедралата. Под клетката се намира картина от Алонсо Гайего, изобразяваща обесения поклонник, а над клетката има парче дърво от бесилката. Живи животни не видяхме, само златни, но прочетохме два варианта на легендата. Тук преразказвам тази, която е включена в материалите от катедралата. (Определено в пътеводителя в по-различна!)

Пилигримски атрибути

Върхът на катедралата

Кулата

Историята разказва за немския поклонник Хугонел и неговото семейство, които спират в Санто Доминго на път към Сантяго де Компостела. Дъщерята на ханджията веднага се влюбила в младежа. Нейните чувства обаче не срещнали взаимност, затова, вбесена, тя  го обвинила в кражба. А кражбите в онези години се наказвали с обесване. Младежът бил обесен. Родителите му наскърбени от случилото си, продължили поклонническото си пътуване към Сантяго. На връщане те видели на входа на Санто Доминго сина си да виси на бесилката, но все още жив. Развълнуван той им казал, че Санто Доминго го съживил, и им заръчал да отидат при съдията и да измолят да го свалят от бесилката.  Те веднага отишли при съдията, за да му разкажат какво се е случило и да измолят неговото помилване. Съдията се изсмял и заявил, че младежът е жив, колкото са живи печените пилета на подноса. В този момент птиците оживели и закудкудякали. Съдията веднага освободил младежа.  От този момент съдиите в града носили въже около врата си, да им напомня за несправедливо осъдения. По-късно въжето било заменено с по-удобна лента. В храма птиците се сменяли на 21 дни. А за града се казвало, че това е Санто Доминго от Пътя, където петлите кукуригат след като са опечени! Хубава история за чудесата на Пътя.

Кулата

Гледката от кулата

Петелът и кокошката

И тук се качихме на покрива (май ни хареса да гледаме света отгоре!). Впечатляваща беше гледката и оттук, но понеже беше открито пространство – беше изключително горещо. Затова и не останахме тук много дълго.

В катедралата имаше гостуваща изложба на азиатско изкуство, предимно китайско, така че имахме удоволствието да разгледаме много интересни експонати. В Испания катедралите ги използват и за организиране на подобни събития. Нещо, което в България едва ли би могло да се случи. Изобщо храмовете тук са за хората и са с широко отворени врати именно за хората и техните духовни потребности.

Беше станало около 15 часа. Почти всичко беше затворено. Седнахме в един парк, за да чакаме да стане време за автобуса до Белорадо.

Парк в Санто Доминго

Парк в Санто Доминго

Бързо стигнахме до градчето Белорадо. Намерихме алберге с малко хора. След дежурната процедура – къпане и пране, направихме обиколка на забележителностите. Добре, че нямаше много за разглеждане. Въпреки че предвидливо бяхме вървели само до обяд, чакането и горещината ни бяха скапали. За пръв път решихме да хапнем от пилигримското меню – салата и пайеля. Всъщност разделихме едно меню – порциите бяха доста големи. Не беше лоша храната. Във всички градове и села по ресторантите, баровете и албергетата се предлагаха такива пилигримски менюта – за около 10 или 11 евро може да се хапне салата, основно ястие (най-често пайеля), хляб,  десерт, вино и вода. Количеството обикновено беше доста голямо, затова днес ние решихме да поделим едно. Обикновено пазарувахме от супермаркетите нещо за вечеря и продукти за сандвичи  така спестявахме някое и друго евро.

След хапването се прибрахме за почивка в албергето.

Църква в Белорадо