Пътят до Сантяго де Компостела. Ден втори

25. 07.2013 г. Ден втори

Маршрут: Ронсесвайес – Субири (22,3 км)

Пътят беше по-лесен от вчера, но раниците ни все така тежаха. Сега изкачванията бяха по-малко, но все още ги имаше. Пейзажът беше предимно горски и все така красив.

Всъщност мислехме да отидем до Ларасоаня, но доста се уморихме и решихме да останем в Субири.

Градчето или по-скоро селцето започва със средновековен стръмен мост, наречен Мостът на бесовете. Поверието казва, че ако имаш животни, обладани от бесове, те трябва да преминат три пъти по моста, за да се излекуват. Ние животни нямахме, а дали помага при хората, не знам. Пък и май за съвременните бесове тези лекове не действат. 

Като се изкачихме на моста, между другото наистина беше много стръмен, видяхме, че край реката е пълно с хора. Долу някои се къпеха, част от тях бяха познатите ни спътници. Много от поклонниците обичат да се разхлаждат в реките, ние все още не сме пробвали.

Решихме да отидем в общинското алберге, за да нощуваме. Там обаче всичко вече беше заето. Предложиха ни да спим на дюшеци за 4 евро. Отказахме и решихме да търсим други варианти.

Отидохме в частното алберге, за което пишеше, че предлага нощувка за 10 евро. Момчето на рецепцията говореше много добре английски език и ни обясни, че при него всичко е заето, но че има още едно частно алберге, което предлага легло със закуска за 15 евро, но според него дюшекът не е чак толкова лоша идея за една нощ – все пак времето беше горещо, а и можехме да ползваме банята.

Така и направихме. Спахме на дюшеци във физкултурния салон на училището (не знам дали е  все още действащо). Ето, че можехме да спим и при такива условия! А винаги сме твърдели, че не сме от този сорт хора, които ще приемат каквито и да било условия за нощувка! Сякаш Пътят правеше всичко възможно да ни покаже какви сме в действителност.

Влязохме в помещението. Ами то си беше физкултурен салон! В единия край вече се бяха настанили пилигрими. Харесахме си едно кътче и започнахме да се разполагаме. Един италианец ни помогна с колчоните (дюшеците), подредихме се за нощувка и се отправихме на смени към душовете. След къпането и прането, излязохме на обиколка в селото. Разгледахме го доста бързо. Субири не беше кой знае какво и не беше много голямо, но всички къщи бяха украсени със саксии и съответно всичко беше цъфнало.

Трудно намерихме хранителен магазин. Всъщност май доста случайно го открихме и то малко преди да го затворят. Затова и трябваше бързо да изберем и купим нещо за хапване. Взехме си някои продукти за сандвичи и млекца за вечеря.

Вечерта беше топла, а хубавото на общинското алберге беше големият двор с маси и столчета. Там решихме да похапнем. Докато вечеряхме навън намерихме в тревата 4 евро. Късмет! Така си осигурихме почерпка със сладолед на следващия ден в Памплона.