Страница за думи: Пътят до Сантяго де Компостела. Ден деветнадесети

11.08.2013 г. Ден деветнадесети

Маршрут: Санта Каталина де Самоса – Фонсебадон (16,7 км)

Първо за вчера. Фиестата беше интересна, а и ние много искахме да присъстваме на подобно празненство. Откакто вървим все стигаме, когато фиестата на дадено място е свършила или пък предстои да се случи след ден-два. Така че с голямо любопитство се присъединихме към празнуването тук. Селцето беше украсено с разноцветни флагчета, а началото даде собственика на албергето, в което се бяхме настанили, със силно биене на църковните камбани. Естествено, преди да започне веселбата имаше църковна служба. Ние постояхме малко, но не до края и излязохме. Към 20:00 часа започна т. нар. ронда (обиколка на селото). Един възрастен мъж свиреше едновременно на барабан и нещо като кавал и вървеше най-отпред, а след него се движеха хора с кастанети, завързани с разноцветни панделки, и поддържаха ритъма, който той задаваше. И ние тръгнахме след тълпата. Беше ни интересно какво ще стане. Не след дълго спряхме пред една къща, чиято фасада беше украсена с цветя и испанския флаг. Оттам излезе един мъж (сигурно беше кметът или местният управник – не знам как се нарича), каза няколко думи, може би поздрави хората. Образува се нещо като кръг и някои от присъстващите започнаха да танцуват по двойки – един срещу друг, като същевременно и отмерваха ритъма с помощта на кастанетите. Докато те танцуваха, от къщата започнаха да изкарват почерпка – вино и безалкохолни, бисквити и снаксове. Различни хора ходеха сред тълпата и черпеха с храните и напитките. Беше интригуващо за нас и съответно не спирахме да снимаме.

Църквата в Санта Каталина де Сомоса

Фиеста

Танци

От време на време към танцуващите се присъединяваха още хора. Стъпките на танците не бяха сложни. По някое време решаваха да сменят посоката. След като потанцуваха около половин час, хората отново тръгнаха. Съвсем наблизо имаше нещо като игрище или детска площадка. Танците продължиха и тук. В близост до импровизирания дансинг бяха разположили барбекю и вече печаха месо. Ние се настанихме на една пейка и наблюдавахме случващото се. Скоро дойде едно момиченце и ни продаде по 1 билет за местната лотария. Печалбата беше ОВЕН! Томболата щеше да се тегли на 12 август т.е. след като ние си тръгнем, затова решихме да подарим билетчетата на едни възрастни хора, които бяха седнали до нас на пейката. Те много се зарадваха. Жената чак ни разцелува. Е, дано да спечелят! Проведохме слаб разговор на испански с тях. Разбрахме, че са от съседното село и че са дошли специално за фиестата. Като разбраха, че сме пилигрими ни похвалиха, че сме в добро състояние и разбира се, ни дадоха няколко съвета за безопасно ходене. Ние не разбрахме детайлите на съветите, но схванахме основната идея – да внимаваме! Тръгнахме към албергето. Беше станало почти 22 часа, а бяхме уморени. По програма тържеството трябваше да премине в дискотека от 23 часа до сутринта.

Музика и танци

Още танци

Е, докато си пиехме сутрешното кафе пред албергето, дойдоха група младежи, сериозно почерпени след дискотеката, а някои даже бяха още с чашите, за да бият камбаните. Тук явно беше практика по време на фиеста да се бият камбаните – снощи двама възрастни си „поиграха” с тях, а тази сутрин и младежите!

След кафето и бисквитките тръгнахме по Пътя. Времето беше приятно хладно, но не студено, както беше през последната седмица. Пейзажът около нас се смени. Сега навлизахме в планинската част – предимно ниски храсти, с много ерики и ниски иглолистни. (На мен пейзажът ми приличаше на алпинеум!) През повечето време се движеше успоредно на шосето. Първото село – Ел Гансо още спеше. Взехме печати и продължихме. Слънцето вече изгря и взе да става горещо.

Ел Гансо

Следващото село – Рабанал дел Камино – трудно го достигнахме, може би защото не бяхме почивали. За селото пишеше, че известно с множеството си църкви и хостели, тъй като е последното по-голямо място за почивка преди преминаването на Монтес де Леон. Тук седнахме в един бар още в началото. За пръв път решихме да хапнем от местната храна. Избрахме емапанда с риба тон и тортия със зеленчуци. Емпанадата представляваше тестено ястие с плънка от риба тон в доматен сос, а тортията - вид омлет, но с картофи. И двете ястия се оказаха много вкусни и големи като порции. И двете са типични за Испания, могат да се хапнат навсякъде, но ние чак сега решихме да ги пробваме. След тази по-дълга почивка тръгнахме. Църквите ги разгледахме само отвън.

Рабанал дел Камино

Имахме да превземаме още едно село – Фонсебадон. Изкачвахме се по хълмовете, но Слава Богу, бяха полегати и не много трудни за минаване. Само дето вече беше горещо, а високи дървета със сянка липсваха. Така че преходът ни затрудни. Стигнахме към 13:30. Отседнахме в алберге Монте Ираго. Пишеше, че има йога тук. Дано! Още нищо не сме разбрали по въпроса. След къпането и прането, малко починахме. А сега тръгваме на проучване. Ооо, имало някаква служителка българка, но още не сме я срещнали. Ще видим.