Страница за думи: Пътят до Сантяго де Компостела. Ден двадесет и осми

20.08.2013 г. Ден двадесет и осми

Маршрут: Мѐлиде – Арсуа (13, 5 км)

Все повече се дразним от битовите несгоди по Пътя и по-специално липсата на места по албергетата. Въпреки че днес бяхме в Арсуа преди да отвори общинското албергето и чакахме на опашка 1 час, в крайна сметка за нас нямаше места! Едва си намерихме места в едно частно алберге малко по-късно, след като обиколихме почти всички места за нощуване в града. Накрая се наложи да се върнем в самото начало на населеното място! Наистина ужасно!

Иначе маршрутът не беше тежък – имахме изкачвания и слизания, доста населени места, ароматни евкалиптови горички. За първи път минавах през евкалиптови гори - тук се дишаше свободно! Беше красиво и свежо, даже не беше толкова студено сутринта. Ние и не тръгнахме много рано – първо отидохме да хапнем в едно близко заведение и да пием кафе кон лече и тогава тръгнахме. Може би към 8 часа.

На излизане от Мелиде минахме покрай църквата Санта Мария, за която се чудехме къде се намира – е, оказа се, че - в гробищeтo. А малко преди църквата снимахме камъка, който показваше оставащите 50 километра до Сантяго де Компостела.

Църквата Санта Мария

На излизане от Мелиде

Днес селцата, през които минахме бяха по-големи и по-хубави. Пак миришеше на крави, но и имаше подредени, цъфнали къщи. Естествено снимахме някои растения.

Красивите растения по Пътя

Евкалиптова гора

И още красота

Арсуа е сравнително малък град. Според моя пътеводител с около 3000 жители, а според този на Зорито – около 6000. Както ни каза и момичето от туристическия офис, тук няма какво да се види, освен Капелата на Мадалена, която беше затворена, и църквата. В църквата влязохме да разгледаме. Изненадващо за нас вътре имаше специална меса за корейските пилигрими. Знаехме, че има много корейци по пътя, но не очаквахме да има специална меса. Всъщност дори свещеникът и помощниците му явно бяха корейци. Защо точно в Арсуа не разбрахме. Може и да имат някаква общност тук. Постояхме на месата малко, сложихме си печати тръгнахме.

Корейската църква

Поразходихме се из магазините. Тук преобладаваха китайските магазини, но в тях стоките не изглеждаха като китайските в България. И всички продавачи очевидно бяха китайци.

Пазарувахме в хранителен магазин след това - кисели млекца и сирене, и се върнахме в албергето.

Всъщност този район на Испания е известен със сирената – леко кремообразни и доста вкусни. Някои от тях са във формата на гърди и ги наричат tetillas (цицки). Всъщност това е едно от най-хубавото сирене, което съм яла!

Тук в албергето използвахме за кратко компютъра, а след това и помещенията за хранене.За вечеря хапнахме малко от вкусното сиренце и повече кисело мляко. Сега вече се отдаваме на почивка. Заради липсата на достатъчно места, пак не спим на едно двуетажно легло, а разделени. Моят съсед е италианец – Енцо (Винченцо). Преди малко се запознахме.

Несгодите по пътя определено ни уморяват! Остават още 2 дни до Сантяго, ако нещата се получат както сме ги планували. Ще видим!