Пътят до Сантяго де Компостела. Ден двадесет и четвърти

16.08.2013 г. Ден двадесет и четвърти

Маршрут: Оспитал де Кондеса – Самос (25,7 км)

Още един ден по Пътя. Както казва Зорито остават само 5 дни до Сантяго де Компостела. Уморени сме вече, телата ни болят, раниците все така тежат...

Днес си бяхме поставили малко по-висока цел за изпълнение – около 26 километра и, слава Богу, я изпълнихме.

Тръгнахме по тъмно, което не беше кой знае колко добра идея. Добре, че първата част беше по шосето. След това влязохме в гората. Пейзажът беше невероятен при изгрев слънце. Имаше и доста гъста мъгла, която правеше гледката неповторима. Първото ни изкачване беше до Алто Пойо. Там пихме сутрешното си кафе кон лече и хапнахме бисквити. Не след дълго продължихме. Беше хладно и мъгливо. Изобщо днес беше ден за ходене – хладно, мъгливо и облачно.

Сутрешната мъгла

Величествената гледка

Селцата, през които минавахме, бяха малки, стръмни и целите изцапани от кравите. Носеше се ужасна миризма – явно от струпаното за животните сено. На два пъти имахме и близки срещи със стада крави. Втората беше особено близка, чак си помислихме, че ще се отъркат в раниците ни!

Гледките от високо бяха прекрасни, любувахме им се и ги снимахме. Едно от големите населени места за днес беше Триакастела – възползвахме се да си купим хапчета и крем за болките в гърба. На влизане в населеното място  снимахме едно  от най-старите кестенови дървета - на 800 години! Беше огромно! Според табелата в близост до дървото диаметърът му е 2,7 метра.

 Напазарувахме и за хапване, седнахме в един бар за почивка и освежаващи напитки и продължихме към Самос. След прехода по шосе, пак навлязохме в гората и съответно през малките селца. Сега пък през повечето минаваха реки, но и тези, както и сутрешните, изглеждаха безлюдни, с много изоставени къщи и... неизменните крави и ароматите им... Скоро разбрахме, че това е типично за Галисия!

Гледката днес

На края на света

Кестенът

Кестенът

Триакастела

 След поредното призрачно село (защото повечето днес изглеждаха така – празни, със страшни стари къщи, и незнайно как, но Пътят все ни отвеждаше покрай гробищата на тези места), излязохме на шосето и след малко пред нас се разкри Манастирът на Самос, в който мислехме да останем. От високо манастирският комплекс изглеждаше огромен  и много красив. Пишеше, че е под Ордена на бенедиктинците, но днес общността от монаси е малка. Името на манастира всъщност е Манастир на Сан Хулиан и Санта Басилиса, но всички го наричат манастира Самос. Бил основан около V - VI век и е един от най-старите манастири в западния свят.  В края на VIII век крал Алфонсо II бил отгледан в Самос и когато била открита гробницата на апостола по време на неговото управление, той станал първият „спонсор“ на поклонническия път. По време на войната с Наполеон в началото на XIX век манастирът служил като военна болница. Тук се намира библиотека с над 30  хиляди исторически книги, но не е достъпна за посещение. Освен това може да се види романският портал на старата църква (XII век), малък готически метох (Claustro de las Nereidas, XVI век), най-големият метох в Испания с дължина 56 метра (Claustro grande, XVII век), както и манастирската църква от XVIII век.

Безлюдно село

Албергето, в което се настанихме, е част от манастира и е донативо (т. е. таксата е дарение). Условията не са особено добри, тук обаче е най-евтино, а ние взехме да посвършваме парите. За съжаление, е доста препълнено, но поне се намери място за нас. За пръв път къпането беше мъка – водата от душовете едва течеше, но пък за пране ставаше – струята беше по-силна. Едва намерихме място, на което да си закачим изпраните дрехи. Някои пилигрими използваха огромните чимшири, за да простират върху тях. Мизерно си беше. Разходихме се след процедурата по хигиенизиране и по време на разходката похапнахме.

Манастирският комплекс Самос

Манастирът Самос

Църквата към манастира

 В 19:30 часа имаше меса и ние решихме да я с посетим. Беше в църквата на манастира. Самата църква беше доста голяма и красива. Беше известна с огромния си орган, който имахме щастието да послушаме. Изобщо службата днес беше по-различна от тези, на които бяхме ходили до сега. Беше придружена от многобройни песнопения. Изпълненията бяха добри.
Накрая благословиха нас пилигримите и ни поръсиха със светена вода. Хубава служба, определено различна....

Църквата

Органът в църквата