Страница за думи: Пътят до Сантяго де Компостела. Ден единадесети

03.08.2013 г. Ден единадесети

Маршрут: Бургос – Орнильос дел Камино (20,3 км)

Тръгнахме рано от Бургос. Беше доста хладно тази сутрин, почти до единадесет часа вървяхме облечени с връхните си дрехи. Нещо не ни спореше ходенето. Уж вървяхме с умерено темпо, но не изминавахме много път. Раниците ни сякаш тежаха повече от друг път и ни беше студено.

Вървяхме около 10 км до Тардахос. Неголямо селце и не много красиво. Малко преди да влезем в селото един мъж ни даде флайер! за бар Ел Камино. Да, така се случва тук, мислиш си, че си сред природата и току цивилизацията напомни за себе си. Решихме, че ще пием кафе в рекламирания бар. Дълго вървяхме, докато влезем в селото или поне така ни се стори. Всички останали, които срещахме по пътя, бяха седнали по кафенетата още в началото на селото, но ние – не. Нашата цел беше бар Ел Камино.

Оказа се, че бар Ел Камино е доста приятен. Взехме си зелен чай и кафе кон лече и седнахме отвън на припек. Най-после взехме да се постопляме. По традиция хапнахме и бисквити. Събрахме слънце и сили и тръгнахме.

Продължихме към следващото населено място, което според гайда се намираше само на половин час път от предишното. И не след дълго влязохме в Рабе де лас Калзадас. Тук беше по-красиво. Снимахме, взехме печати от крайпътно албегре, още малко снимки и тръгнахме. Слънцето вече грееше като за лято, а пътят нямаше край!

Рабе де лас Калзадас

След около 3 часа еднообразен пейзаж от житни ниви, без дървета и съответно никаква сянка, само с няколко паузи стигнахме Орнильос дел Камино. Първо мислехме, ако има автобус, да се придвижим напред до Кастрохериц. Продавачът в магазина ни каза, че автобусът е утре. Затова останахме тук. Селото е било важна спирка за пилигримите в средните векове заради няколкото болници, които е имало, включително отделение за прокажени. А иначе името Орнильос се смята, че идва от Forniellos - пещ за изпичане на тухли, тъй като селището е било известно още с изработването на глинени съдове и с добив на варовик.

Общинското алберге не беше зле (като за 5 евро). След банята и прането беше време за почивка. Дремнахме следобед. Почти никога не си почивахме по време на сиестата. Повечето хора като стигнеха до съответното място за деня, лягаха за почивка, а ние обикновено се втурвахме на обиколка. Днес обаче селото беше малко и освен площада, в непосредствена близост до албергето, и църквата нямаше друго за разглеждане. Затова първо се отдадохме на почивка, след това се разходихме, пазарувахме храна, пихме сок, направихме кратка разходка из селото, разгледахме го, отдавахме се на размисли…

***

От няколко дни си мисля за Пътя. Пътят, който е точно като живота, но като че ли на бързи обороти. Сменят се места, пейзажи, хора. Нищо не е същото и няма да бъде. Най-елементарното – всеки път си представям как би изглеждало следващото алберге и не мога, все е различно.

Освен това като че ли каляваме търпението си по пътя и способността си да приемаме несгодите по-леко. Нещо толкова важно в реалността! Ето, например, случая с фотоапарата. Вчера, докато бяхме в Бургос, реших да вляза в някой магазин и да се консултирам с продавачите. Те ме застреляха с диагнозата ‘муерто’. Но някак си запазих самообладание и реших да купя нов. (Надявам се това да не ми се отрази фатално на финансовото състояние впоследствие!)

Пътят е и мълчание, и размисъл. Уж говорим със Зорито, говорим си за всичко, разсъждаваме, понякога зацикляме в едни и същи теми, но неизменно настъпва времето на мълчание и самовглъбяване. Всяка от нас се отдава на своите мисли и това е най-естественото нещо на света. И се чувстваме прекрасно, преживявайки всичко това...

Пейзажът по Пътя

Житни ниви

Каменни статуи, подредени от минаващите

Гледката

***

За втори път попадаме на българи. Останахме в Орнильос дел Камино поради липса на транспорт, мотаейки се и чудейки се къде да седнем, се настанихме на стълбите пред църквата, за да се порадваме на залязващото слънце и да попишем. Служителка от албергето (по-късно разбрахме, че е румънка) специално дойде да ни каже, че в бара има една българка, която иска да ни види. Отидохме да се запознаем – била от Пазарджик и се занимавала с почистване, включително чистела общинското алберге, а иначе живеела в Бургос. Поговорихме с нея – разпитваше ни за България, разказваше ни за живота си. Постояхме пред бара, побъбрихме и след това се разделихме. Жената беше изненадана, че българки са тръгнали по Ел Камино, тя самата знаела малко за него, въпреки че чисти албергето тук. По някаква случайност скоро била гледала филма „Пътят“ и от него научила някои подробности. Тази среща ни беше приятна.