Любов

Андрей все още чакаше на опашката пред очния кабинет. На него всъщност нищо му нямаше. Той чакаше заради жeна си Ивана. Годините си казваха думата – косата му беше посребрена, но все така къдрава, очите му бяха все така гълъбови и живи, но вече обримчени от ситни бръчици. Освен това Андрей беше все още висок, строен и хубав.

Чакаше вече час, но ако се наложи, ще чака и цял ден. Ивана беше болна от диабет от две години и постоянно трябваше да ходи на прегледи. Тя също се беше запазила въпреки годините и болестта. Но бързо се уморяваше, не можеше да стои дълго време права. Затова сега  в чакалнята на болницата пред очния кабинет, тя беше седнала на една от пейките.

Ивана погледна към мъжа си, който говореше с един познат и се замисли. Спомни си как се ожениха – почти на сила. Но за всичко беше виновен баща й. Дядо Ангел беше от най-стария род в селото и беше много горд човек, а също и много властен. Веднъж си пийнал повече от обикновено и се похвалил в кръчмата, че има най-красивата дъщеря в селото. Това беше самата истина – Ивана беше наистина красива със смолиста дълга коса, тъмнокафяви очи и матова кожа. Беше стройна, с гъвкава снага и винаги стъпваше леко като котка. Девойката беше скромна, работлива и отговорна, винаги внимателна както към родителите си, така и към всички останали. В онази проклета вечер баща й заявил, че никой нямал да посмее да я докосне без неговата благословия. А направи ли го някой, посмее ли да я обезчести, той ще го убие. Случило се така, че в тази съдбовна вечер в кръчмата бил и Андрей, синът на дядо Аврам, който пък беше издънка на другия стар род в селото. Андрей, тогава 22-годишен момък, веднага се обзаложил с приятелите си, че той ще бъде този, който ще посегне на красивата Ивана.

Следващата нощ младежът се впуснал в действие. Издебнал, когато дядо Ангел излязъл за кръчмата и се вмъкнал в двора.  Младежът предварително разбрал, че майка й и по-малката й сестра са на гости в града, а Ивана е сама. Андрей я изненадал като почукал на прозореца. Тя се уплашила, но решила да не се страхува, а да почерпи госта си и да поговори с него, като мислела, че е дошъл да търси баща й. Но той имал други намерения. Веднага щом прекрачил дома й, я притиснал до стената на малката стая без да каже и дума и взел да я опипва по цялото тяло. Ивана се опитала да го отблъсне, но това било невъзможно – той бил много силен. Андрей разкъсал ризата и оголил гърдите й. След това свалил и полата. Тя се дърпала, опитала се да извика, но той запушил устата й с огромната си длан. И я изнасилил. Обезчестил  дъщерята на дядо Ангел.

Още същата нощ Ангел разбрал за случилото се и се заел да отмъсти на всяка цена. Ивана не искала да му каже кой е бил, но той разбрал почти веднага - на следващия ден.  Андрей се издал с присмехулните погледи, които хвърлял към бащата в кръчмата. Ангел бил готов да го убие, толкова разярен бил! Нахвърлил се върху него, но останалите мъже успели да го дръпнат и изведат от кръчмата. Ангел се заканил, че няма да остави така нещата и си тръгнал. Не знаел какво да направи, а жена му Мария все още била в града.

Когато се върнала, не можел да й каже какво се е случило, но Ивана разказала на майка си всичко, въпреки срама. Мария веднага си помислила, че мъжът й е направил нещо, за да предизвика това нещастие. Усещала го по поведението му.  Дълго време Ангел ходел сърдит, не говорел с никого, не смеел да погледне Ивана, защото ясно осъзнавал, че той е предизвикал това нещастие с високомерието, което демонстрирал на пияна глава, но и не смеел да признае на жена си. Скоро се оказало, че дъщеря му е бременна. Един ден най-после Ангел решил да продума и да обсъди с жена си какво е най-добре да сторят. Мария, като всяка майка, преценила, че ще по-добре да заставят Андрей да се ожени за Ивана, като по този начин поне малко биха съхранили бездруго изгубената чест на дъщеря си,  а ако откаже, тогава вече да го убие!

Така и направили. На следващият ден Ангел станал рано, обръснал черната си брада, облякъл чиста риза и отишъл в дома на Андрей като на годеж. Когато потропал на вратата и излязла баба Тодора, майката на Андрей, Ангел се изпъчил и заявил своето намерение. Тодора го поканила да влезе, извикала сина си, който нещо работел в градината, и започнали преговорите. Младежът в началото отказал да се ожени. Започнал да се оправдава, че Ангел бил виновен, като говорел подобни неща на всеослушание. Колкото повече се опитвал да излезе от ситуацията, толкова повече Ангел смръщвал вежди, а Тодора като че ли била на страната на този старец. Така Андрей разбрал, че Ангел изобщо не се шегува и че няма да му мигне окото и ще го застреля, ако не вземе правилното решение. Скоро се завърнал и баща му Аврам, който настоял  да се ожени за Ивана и да поеме отговорност към дъщерята на Ангел и бъдещото им дете…

„Да, така се събрахме, мислеше си Ивана. А сега не можем един без друг. Явно човек свиква, научава се да обича.”

Андрей все още чакаше. Лекарят вече беше дошъл, имаше двама пациенти преди да дойде техният ред. Съпругът на Ивана обаче чакаше търпеливо. Като го види човек би си казал, че този мъж може да чака с години и няма да се оплаче.

Андрей поклати глава. И той се беше замислил за миналото. За това как се ожени. Спомни си за глупавото си перчене, за грубостта, с която си взе невеста. Спомни си как Ивана плачеше по цели нощи, докато беше бременна и не искаше да го погледне. А той я харесваше, тайничко се радваше, че тя е неговата жена – все пак беше най-красивата, а и най-работливата – все важни критерии в онези години! Искаше му се да бъде до нея, но тя се държеше, като че ли той не съществуваше. След това се роди дъщеря им Мария и Ивана изцяло потъна в грижи за детето. Спря да плаче. Даже от време на време взе да пее на бебето. Така минаха години. Младата жена като че се беше примирила. Започна да говори с Андрей, да сядат заедно на масата, даже да спят в едно легло. И след десет години им се роди второ дете, кръстиха го Ангел, на нейния баща. Всичко потръгна. Ивана намери сили да прости. Те бяха щастливи…

Сега след трийсет и осем години семеен живот, не можеха един без друг. Особено след като задомиха децата и останаха сами.

Днес Андрей обичаше Ивана повече от всякога. Грижеше се за нея. Водеше я по болници. Беше добър съпруг. Дойде редът на Андрей, тоест на Ивана. И двамата се отърсиха от спомените. Той й помогна да стане и я въведе в лекарския кабинет.