Страница за думи: Пътят до Сантяго де Компостела. Ден шести

29.07. 2013 г. Ден шести

Маршрут: Естейа – Торес дело Рио (29,5 км)

Манастирът Ираче

Излизането от Естейа беше с доста изкачвания, а пътят минаваше през едно от предградията. Излизайки от него, скоро се озовахме до манастира Ираче и фонтана с вино. Фонтанът всъщност беше малко преди манастира, до Бодега Ираче. Добре, че вчера се отказахме навреме – всъщност вървяхме около 45 минути до него! Така нареченият фонтан с вино представляваше чешма с два чучура. От единия течеше вода, а от другия – вино. На фонтана имаше табела, която съветваше пътниците да си налеят само чаша вино за подкрепа на духа. Не е желателно да си пълнят бутилки! Напълнихме си малко вино, което по-късно (по обяд) изпихме. Не беше кой знае какво (както и пишеше в пътеводителя), но го пийнахме със сандвичите, които си бяхме направили за обяд.

Бодега Ираче

Фонтанът с вино

Манастирът Ираче обаче беше затворен и не можахме да го разгледаме. Фасадата му обаче внушителна. Спряхме само за малко, за да снима Зорито и тръгнахме, тъй като беше много усойно и студено около манастира.

Минавахме през различни селца: Аскета, Вийамайор де Монхардин и скоро стигнахме Лос Акрос. Градчето беше симпатично. Отново каменно, разцъфтяло, но и празно. Все пак беше време за сиеста. А времето беше изключително горещо. Седнахме в едно кафене на площадчето до църквата Санта Мария. Храмът беше и най-забележителната сграда в града. Строена в продължение на 6 века (от 12. до 18. век), в архитектурно отношение църквата беше комбинация от римски, готически и бароков стил. Наистина си заслужаваше да бъде разгледана фасадата. Тук видяхме и повечето от познатите ни италианци. Явно бяха решили да спрат тук.

Улиците на Лос Аркос

Църквата Санта Мария

Лос Аркос

Ние бяхме решили да стигнем до Торес дел Рио. След сладоледа и почивката потеглихме отново. Времето определено беше тежко за вървене – твърде горещо! След около час и половина стигнахме Сансол. Мен ужасно ме присви стомаха. Имах крещяща нужда от тоалетна. Барът, който видяхме, се оказа затворен. Забързахме към Торес дел Рио. Но аз не можех да издържам повече. Наложи се да спрем, за да посетя природата! Интересно преживяване ми се заформи. Изкачих се в една нива, прибягах, за да се скрия зад едни храсти. Чудо! Но имах нужда от това облекчение. След това продължихме. Поне за мен ходенето беше по-леко сега!

Торес дел Рио беше малко село, отново каменно, с много стръмни улички, които в края на деня бяха трудни за изкачване. Преминахме почти през цялото село, за да стигнем до албергето, което бяхме избрали за нощуване.

Отидохме в Каса Мари, защото прочетохме, че е с малко легла и с оглед на това, че пристигахме късно, се надявахме на свободни места. Така и се оказа. Бяхме в стая с четири легла, но нямаше други пилигрими, настанени в помещението. След шумните италианци, с които все се уцелвахме, сега беше истинско спокойствие. Срещнахме единствено Учителя по диагонали. Той беше италианец, но името му научихме малко преди Сантяго де Компостела, когато го срещнахме отново. Казваше се Масимо и беше по-възрастен от нас. С него се бяхме засекли в първите дни и се научихме да ходим по диагонал на стръмно слизане. Това определено облекчаваше ходилата, а и колената. Поговорихме си за малко с него. Тук се запознахме с двойка каталунци, които бяха тръгнали към Санто Доминго дела Калсада. Повечето испанци не извървяваха целия маршрут до Сантяго де Компостела наведнъж. Всяка година си избираха определена отсечка за изминаване, като винаги се съобразяваха с дните от годишната си отпуска. Семейството от Каталуния си беше поставило за цел Санто Доминго дела Калсада и много се вълнуваха. Ние не знаехме нищо за града, но скоро след това се убедихме колко прекрасен беше. Тъй като бяхме доста изморени от днешното ходене, след задължителните баня и пране, тази вечер се отдадохме на почивка. Тук определено успяхме да си отпочинем.

Снимките от днес пак са благодарение на Зорница.