Парфюмеристът

От всичко най мразеше да го наричат нос! Все едно няма други качества, няма други части на тялото! Вярно е, че имаше дарбата да долавя ароматите и най-вече да ги съчетава, но беше нещо повече от един НОС! И ето тази вечер той щеше да получи голямата награда на гилдията  за принос в развитието на парфюмерийната индустрия. Щяха за пореден път да го окачествят с титлата „Нос на годината“!

Но да започнем от начало. Марио беше испанец, който израсна в Северна Испания и по-точно в Бургос. (Прекрасен град между другото!) Още от малък Марио разбра, че е малко по-различен от останалите – долавяше всякакви миризми, за които останалите не подозираха. Така винаги преценяваше коя храна от стола в училище да яде и коя не; разбираше дали класните стаи са почистени само докато пристъпи в помещението; надушваше, когато някой от учителите се разболяваше и известяваше съучениците си предварително. Скоро всички започнаха да го уважават заради способностите му. Цялата тази работа с носа си имаше и минуси. От някои миризми толкова му прилошаваше, че направо припадаше, останал без дъх. В началото не разбираше какво му става, но родителите му го заведоха на лекар, който установи силна алергия от прах. Марио започна да пие предписаните лекарства, но те като че ли изостриха обонянието му още  повече, но не отстраниха проблема, който имаше. Едва няколко години по-късно един учител по йога успя да му помогне, като му показа техники за дишане, с които Марио успяваше да контролира пристъпите си вследствие на миризмата на мляко, кръв, мента, камелия, амоняк и цветовете на орлови нокти.

Освен дарбата на носа си, Марио беше талантлив художник и в гимназията беше решил, че ще се занимава с изобразително изкуство, още повече, че въобще не беше чувал за професията на парфюмериста. Пък и възприемаше носа си като проблем, а не като предимство. Така още в ученическите години се посвети на рисуването. Рисуваше ден и нощ, като най-много обичаше да рисува човешки фигури. Включваше се в различни изложби, участваше в проекти. Прилагаше разнообразни техники, имитираше чужди стилове, но никога не беше доволен от това, което правеше. Сякаш все искаше да прави нещо друго.

Случи се така, че Марио бе поканен да се включи в един проект за защита дъждовните гори и по тази причина му се наложи да пътува до Бразилия. Именно там откри своята невероятна дарба да съчетава аромати и да ги превръща в парфюми.

Във връзка с проекта трябваше да рисува на място картини, с които да представи богатството на най-старите гори в света, и за да се вдъхнови предприе пътуване из Амазонската джунгла. Там се върна онова странно хубаво чувство, което му носеше обонянието. Сякаш се прероди – толкова много различни орхидеи, при това повечето уханни, не беше виждал! Какаото, кафето, сладките и дървесните аромати го събудиха от  състоянието, което не го правеше щастлив. След тази екскурзия посети пазарчета за цветя и подправки, където носът му заработи като че ли за пръв път след сто години. Един ден, вървейки между сергиите, попадна на един майстор на парфюми. Той правеше парфюми само от естествени цветя и билки като използваше технология, която неговият баща беше използвал, както и дядо му, и прадядо му. Разбира се, тези парфюми не бяха дълготрайни, но бяха толкова истински, че Марио помоли майстора да му покаже как стават нещата. Възрастният човек му показа как да реже на дребно уханните растения или да стрива различните аромати и да ги смесва с мазнина, чрез която да извлича ароматните съставки. Испанецът Марио беше очарован. Веднага започна да търси информация за правенето на парфюми и почти заряза работата по проекта за дъждовните гори. Довърши го, естествено, защото беше обещал, но вече беше открил това, което най-много го вълнува.

Когато се завърна е Европа, Марио потърси училище, в което да се обучи на професията. Направи проучване и се оказа, че такива почти няма, заради факта, че обикновено компаниите искат да запазят формулите си в тайна. В крайна сметка откри, че едни от най-добрите парфюмеристи са във Франция и че във Версай има Международен висш институт по парфюма. Обучението в института му отне три години и му даде основата на парфюмерийното изкуство, но Марио бързо разбра, че сред теориите няма как да се научи да прави парфюм и че му трябва истински майстор, който да му покаже как се случват в действителност нещата. А за да влезе в големия парфюмериен бизнес, където работеха светилата, му трябваха познанства, които той нямаше. Затова реши да пътува по света и да се посвети на изкуството на старите майстори.

Така Марио започна своето пътуване по света. Тръгна по пътя на парфюма. Започна с Египет, мина през Ориента, Индия, Балканския полуостров, родната Испания и отново се установи във Франция. Постепенно се научи да съчетава ароматите, все пак имаше нос. Правеше го уникален начин и често учудваше майсторите, при които чиракуваше. Където и да отидеше, той именно чиракуваше. Търсеше майстори, които все още боравеха със старите технологии. Те му бяха интересни. От тях научи, че най-добрите основи за парфюмите са жасминът и розата; едни от най-старите аромати са смирната и тамяна и че за да стане парфюмът силен, трябва да се използват и животински есенции.

Марио наистина имаше нос. Съчетаваше ароматите по неповторим начин и скоро беше забелязан от гилдията. След десет години обучение започнаха да идват и така жадуваните предложения за работа. Парфюмеристът дори можеше да избира къде да работи! Постепенно започна да се включва в различни проекти без да става „притежание“ на никоя компания. Това беше изключителна рядкост в парфюмерийните среди заради секретността, на която държаха всички. Но при Марио тази стратегия работеше. Често го канеха заради големия му талант. Всички се чудеха как успява да съчетава така неповторимо ароматите. Истината беше, че испанецът винаги имаше различни вдъхновители. След първоначалното събуждане на обонянието в Амазонската гора, вдъхновено от многоцветните растения, Марио започна да получава „пристъпи“ на вдъхновение, породени от мястото,  на което се намира. В Ориента бе възхитен от многообразните подправки – никъде не беше виждал толкова много на едно място! Жасминът и санталът го разбудиха в Индия. Нежната роза беше виновникът в България, пъстрите цветя в Испания, лавандулата във Франция. Всъщност той си мислеше така.

Където и да отидеше, Марио предпочиташе да общува освен с майсторите на парфюми и с местните жени. Заговаряше случайни жени – млади или стари, високи или ниски, светли или тъмни, слаби или дебели -  във всяка намираше очарование, с всяка намираше как да подхване разговор. Не всички искаха да разговарят с него, но той някак ги предразполагаше и те се оставяха да отделят малко време на испанеца. Общувайки с представителките на нежния пол, той сякаш редеше ароматите. И сам не разбираше как го прави. Сякаш общуваше с носа си. Даже се беше уплашил, че е вманиачен и че може да се превърне в убиец, както героят  на Зюскинд! За щастие нямаше желание да убива. 

След като общуваше с някоя местна жена, Марио се прибираше и я рисуваше по памет, а докато го правеше, в главата му се подреждаха ароматите, които беше усетил от общуването със съответната жена. След като приключеше със скицирането, влизаше в лабораторията си и започваше да експериментира с ароматите, които си беше представял. Много рядко се налагаше да прави корекции на съставките. Обикновено ароматите се съчетаваха съвършено. Това беше тайната на Марио - долавяше аромата на жените, като ги рисуваше. Никога не споделяше тази тайна с другите, а и как да я обясни? Как да разкаже за своя талант, кой би му повярвал?

Беше се отплеснал в спомени, когато изрекоха името му и той трябваше да излезе на сцената, за да получи поредната си наградата.