Страница за думи: Пътят до Сантяго де Компостела. Ден дванадесети

04.08.2013 г. Ден дванадесети

Маршрут: Орнильос дел Камино – Итеро де ла Вега (31, 4 км)

На разсъмване

Тръгнахме много рано тази сутрин – в 6:30. Когато излязохме от албергето не беше много студено, но колкото повече излизахме сред полето, толкова повече се усещаше вятъра.

Преходът не беше труден. Вървяхме сред житни ниви, които на места се редуваха със слънчоглед и люцерна. Трябваше да стигнем до Онтанас – на 13 километра. Дълго вървяхме, а селото все не се виждаше. На последната табела пишеше 0,5 километра, но пред нас нямаше населено място. Изведнъж пътят започна рязко да слиза надолу и в дъното видяхме малко селце. Много интересно! В началото имаше параклис на Санта Бригита, който беше много малък. Имаше надпис, който казваше, че светицата е закрилница на поклонниците.Спряхме за малко, за да разгледаме. Малко по-надолу беше водата, за която прочетохме, че хората я смятат за лековита. Наляхме си от нея и продължихме.

Влязохме в селото. Точно до църквата имаше кафене. Пихме чай и кафе и хапнахме по един сандвич. Тъй като масата беше на сянка, стана ни студено, докато закусвахме, затова се преместихме на една слънчева пейка, за да се постоплим преди да тръгнем.

Продължихме към Сан Антон. Вървяхме около час и нещо. Днес ходенето ни спореше и беше приятно. Често ни разминаваха велосипедисти. Тук много хора карат велосипеди, събират се групи и правят определени преходи. Всички са екипирани, приличат на отбори по велоспорт.

Слънчогледите

Златните житни ниви

Статуи

Онтанас

Църквата в Онтанас

Останките на Сан Антон бяха внушителни и много красиви. Тези руини са едни от най-старите по Пътя. Манастирът е бил основан през XII век като болница за поклонници. Някои от стените са датирани от XIV - XV век. В средните векове се говорело за чудесата на болниците на Ордена Свети Антон, заради лечението на „огъня на Свети Антон“ (ерготизъм). Болестта или по-точно натравянето било причинено от мораво рогче (вид отровна гъба, която се развива върху ръжта) и обикновено завършвала със смъртта на болния. Това се случвало предимно в северните страни и особено при по-бедна реколта, когато и заразените зърна се използвали за направата на хляб. От Ордена на Свети Антон „лекували“ като давали житен хляб на поклонниците, който за Иберийския полуостров е обичаен.

Тясно свързан със Сан Антон и близкия Кастрохериц е те-образния кръст „тау“ . Произходът му е египетски. Тау е последната буква от ивритската азбука и кореспондира с гръцката буква тау. В Библията се споменава като символ на защита, а папа Урбан IV го нарича символ на християнската набожност. Монасите от Ордена на Свети Антон носели този символ и го подарявали на поклонниците за защита от злото и болестите. Затова се превръща в КРУЗ ДЕ ПЕРЕГРИНО (кръст на поклонника) и до днес е един от мистичните символи на Пътя. Свети Антон е патрон на животните и винаги се изобразява с прасе. На 17 януари всички животни в цяла Испания се водят в църквата, за да бъдат благословени.

Снимахме, разбира се. Беше изумително красиво. Синьото небе се виждаше от прозорците, не можех да спра да се дивя. Имаше нещо и в самото място, някаква по-особена енергия, която те кара да се радваш на света и на живота само защото си тук и сега. От задната страна на останките влязохме в сградата, в която се намираше и албергето. Не знам какви бяха условията, но въпреки красотата и силата на мястото, ми се стори някак странно човек да остане тук за нощувка. Хората работещи в албергето ни казаха да се обслужим сами с печатите, така че ние ги сложихме и продължихме.

Сан Антон

Руините на Сан Антон

Сан Антон

Кастрохериц ни очакваше. От руините на Сан Антон взехме карта на забележителностите. Набелязахме какво да видим и бодро закрачихме. Не след дълго пред нас се разкри градчето. Първо влязохме в Ел Мансано или Нуестра Синьора дел Мансано (Богородица с ябълката). Интересна църква, в която дори имаше изложба, наречена „Жената по Пътя”. Имаше интересни картини и текстове към тях.

На централния олтар беше изобразено Благовещение. Много красиво изображение. За съжаление беше забранено да се снима.

Продължихме към града. За него прочетохме, че е едно от най-дългите места по Пътя на Сантяго. През IX - X век е важно място в битките между християни и араби. В града всъщност има две църкви и един манастир извън него, където монахините освен кексове и бисквити, правят и кръстове тау. Замъкът над града пък е от IX век, а от XVIII век се използва като каменоломна.

Отправяме се към албергетата. Първото, в което бяхме решили да останем, беше затворено за днес. Второто беше пълно, а третото трябваше да отвори в 15 часа, т.е. след 2 часа. Първо решихме да останем да изчакаме. Освен нас имаше група французи. Дойдоха и група немци. Ние хапнахме сандвичите и след кратко колебание, решихме да не чакаме повече, а да продължим до следващото село. Т.е. още 13 километра. Имахме една изключително трудна част със стръмно изкачване, която ми се виждаше невъзможна за преодоляване особено на силния обеден пек. На моменти си мислех, че ще спра да дишам. С кратки почивки успяхме да се изкатерим. А там от върха гледката беше покоряваща. Пред нас се разстилаха килими от ниви в различни цветове, а пътят се извиваше грациозно сред тях. Така днес се оказахме шампиони – изминахме цели 31 километра!

Доста се уморихме, но си струваше. Тук в Итеро де Вега е много спокойно. Няма много хора. Надявам се да си починем, особено след снощното хъркане!