Русанта или самодивски видения

Казвам се Русанта и съм нито тук, нито в отвъдното. Непокорна съм била, така твърдят, на кого ли да се покорявам. Казвам се Русанта и обичам да танцувам. Никой не може да танцува с мен, никой не може да танцува в моя ритъм. Казвам се Русанта и съм силна, но не искам да съм силна. Искам да съм по-обикновена, ама не съм. Аз съм Русанта и съм самодива.

***

Маргарита работеше върху това изследване за летните езически обичаи от доста време, но сякаш трудът, който беше планувала да напише за своята докторантура и да защити поне през юли, отказваше да й се подчини. „Е, ако това не е зацикляне, не знам какво е.“ Младата жена се прибираше от библиотеката, където беше прекарала почти целия следобед, опитвайки се да допълни информацията, която й беше необходима. Първо беше решила да пише за обичаите около Еньовден само, но събирайки информация за тях, попадна на толкова любопитни факти, че й се искаше да включи всичко на едно място. Веднага обсъди със своя научен ръководител проблема, а той много бързо се съгласи със смяната на темата. „Разпилявайки се“ толкова много обаче, тя загуби нишката на всичко, което беше планувала в началото. И сега, сега се чувстваше изгубена.

***

Аз съм Русанта и обичам да разпускам дългите си коси и да тичам нощем в гората, да чувствам свободата с всеки кичур от косата си. Всички мислят, че обичам луната, но всъщност не е така. Мечтая за слънцето, за невъзможното…

***

Маргарита бързаше да се прибере, за да се освежи и да излезе с приятелите си. Те отдавна я увещаваха да излезе, а тя все отказваше с извинението, че работи по дисертацията си. Този път не можа да измисли адекватен отговор и реши да излезе. Приятелите й имаха „нормални“ професии и се забавляваха от сърце всеки път, когато излизаха заедно. Беше почти стигнала до дома си, когато телефонът й звънна. Погледна дисплея, на който се изписваше името на Иван.

- Ало?

-  Здрасти, бейби! – поздрави весело Иван. – Ще мина да те взема след около 40 минути. Ще успееш ли?

- Да, да. Ще успея! Тъкмо влизам у дома. – отговори Маргарита припряно.

-  ОК. Супер. След малко ще се видим.

- Добре. Доскоро.

Маргарита прекъсна разговора, за да отключи и влезе в апартамента си. „Ех, този Иван. Все да ме препира“. Мърмореше на ум. Всъщност Иван не й беше виновен, че писането не й спореше. Той просто се наслаждаваше на живота и по някакъв си негов настойчив начин искаше и тя да се радва на живота. С Иван се познаваше от почти десет години. Той работеше в една счетоводна кантора и обичаше музиката и често водеше всички на всякакви концерти. Ванко определено разбираше от хубава музика и никога досега не ги беше разочаровал. Мислейки за Иван, Маргарита се съблече и се вмъкна в банята, за да се освежи.

***

Казвам се Русанта и обичам да се къпя в лятната роса, да стъпва боса по зелената трева, да вдишвам босилковия аромат и да летя…

***

Маргарита тъкмо слагаше червило на устните, когато на вратата се позвъни. Приятелят й беше пристигнал. Тя взе малката лилава чанта, хвърли последен критичен поглед в огледалото – рокля в лилаво и зелено, лилави обувки, косата разпусната и падаща на красиви вълни, лек грим – изплези се на изображението си в огледалото, взе ключовете и излезе.

- Здрасти, Ванка!

- О, привет! – Иван я огледа одобрително и рече – Прекрасна си, скъпа!

- О, благодаря! Къде отиваме?

- Ще вземем Марина и Грета сега, а после се отправяме в един прекрасен бар, където ще ни чакат Тони и Лили – обясни приятелят на Маргарита.

- И кой е този тъй прекрасен бар?

- Знаеш го. Ходехме на младини – намигна Иван. – Близо  е до старата част. Сега са го ремонтирали  и се казва The Mosquito. Тази вечер ще има банда на живо.

- О, онзи с голямата тераса ли?

- Именно!

- Чудесно! Харесвах това място, надявам се да не са го опропастили.

***

Казвам се Русанта и тази нощ съм сама. Танцува ми се, а не знам къде са другите… Искам да танцувам, да танцувам с моя ритъм…

***

Скоро Маргарита и Иван спряха пред пощата в града и от там към тях се присъединиха Марина и Грета. Марина беше лекар в градската клиника, а Грета – работеше в банка. Двете приятелки бяха в чудесно настроение.

- О, здрасти! Как е компанията? – попита Грета.

- Привет и от мен! – изрече Марина, настанявайки се отзад до Грета.

- Супер е! – отговори Маргарита.

- Как си Марго, не съм те виждала от сто години? – попита Грета.

- Оф, не питай! В творческа криза съм!

- Що така, бе? – полюбопитства Марина.

- Нещо са я обсебили самодивите – заяви Иван и намигна.

Всички се засмяха. А Маргарита млъкна за миг. Втрещи се от думите на Иван. Всъщност днес тя цял ден чете за самодивите, но не беше споделяла с Иван.

- Да, мъчат ме самодивите – усмихна се Марго.

***

Аз съм Русанта. Обличам бяла риза, слагам нежен колан и тръгвам боса, тръгвам на самодивско хоро…

***

Маргарита и приятелите й стигнаха до бара, Иван паркира колата и всички заедно влязоха. Вътре на терасата вече ги чакаха останалите от компанията – Тони и Лили.

- Ехо, здравейте! – помахаха весело Тони и Лили и станаха за прегръдки и целувки.

-  О, Марги, доживяхме! – каза Лили.

- Да, бе, най-после да се видим! – отговори Маргарита, прегръщайки приятелката си Лили.

- Много учиш, Марги! – каза Тони. – Забрави ни!

- Не съм, Тони! Ама все нещо не успявам!

- Абе, така ще кажеш!

Всички се засмяха, настаниха се около високата маса и започнаха да избират напитки.

***

Аз съм Русанта и правя последни приготовления преди да отлетя на самодивското сборище. Само ще танцувам тази нощ, не ме интересуват клюките, искам да усетя свободата, но искам и любов…

***

Маргарита и приятелите й разговаряха приятно, най-после вятърът разхлаждаше след горещия ден. Скоро пристигнаха и музикантите.

-  Ето я и банадата! – обяви доволно Иван.

Всички от масата се обърнаха да погледнат. „Бандата“ се състоеше от петима души – пианист, контрабасист, цигулар, перкусионист и тромпетист. Младите мъже изглеждаха много сериозни и съсредоточени, докато подготвяха инструментите си. Но когато засвириха, те се преобразиха. Личеше си, че живеят с музиката, която изпълняват.

- Добри са! – каза Лили.

- Мда – кимна Маргарита.

Джазът, който звучеше в бара, беше прекрасен за слушане. Чрез комбинацията от леките пориви на вятъра и студените напитки, приятелите бяха достигнали до състояние, в което мълчанието беше взело превес, но насладата беше изписана на лицата на всички. Някои се поклащаха в ритъма на музиката, а други просто се усмихваха блажено.

***

Казвам се Русанта стъпвам леко на лавандулова поляна. Тук са моите посестрими, тук е ритъмът, тук е мигът. Започвам да танцувам, първо едва пристъпвайки, но много скоро тялото ми започва да се движи, водено от невидима сила. Танцувам, танцувам, забравям къде съм, коя съм, защо съм…

***

Музикантите започват ново парче, което вдига много хора да танцуват. Лили кани Тони да танцуват, а Ванко – Марина.

- Прекрасна музика – казва Маргарита.

-  Невероятна е – потвърждава Грета.

И пак млъкват, за да се насладят на момента. Изведнъж тоналността на музикалното изпълнение се променя, а един мъж се появява до Маргарита и я кани да танцува. Тя толкова е запленена от ритъма, че става автоматично и се оставя в ръцете на непознатия.

- Ама вие не сте ли пианистът? - съвзема се Марго.

-  Аз съм, да. Казвам се Радостин. – усмихва се мъжът.

- Маргарита, приятно ми е! - Жената усеща, че се изчервява.

Беше го забелязала, когато влезе с останалите музиканти, най-вече заради шапката, която носеше, но не беше предполагала, че той ще остави колегите си, за да танцува с нея.

- Това част от шоуто ли е? – овладя се най-после Маргарита и изстреля въпроса си. Мъжът се засмя, поколеба се за миг и отговори:

- Всъщност никога досега не съм го правил! – каза с толкова тих глас, че Маргарита, не беше сигурна дали е чула правилно.
- Извинявай,  беше грубо – извини се.

- Не е нужно да се извиняваш – отвърна Радостин и продължиха да танцуват. Скоро мелодията отново се смени и мъжът заведе Марго до масата и с един скок се върна на пианото, за да продължи да свири с бандата.

***

Казва се Русанта и се чувствам жива, тук и сега…

***

- Е, Марги, плени музиканта – намигна й весело Иван.

- Или той мен…

- Ооооо – отговориха в един глас останалите.

Маргарита само се усмихна.

Остатъка от вечерта премина в много танци, смях и коктейли. Маргарита чувстваше един приятен трепет, който не се беше явявал от сто години най-малко! Танцуваше, сякаш никога не е танцувала досега…

***

Казвам се Русанта и някой ме плени. За самодивите се знае, че могат да бъдат хванати, ако им се отнеме одеждата. Някой взе моята…

***

Маргарита и приятелите й тръгнаха от бара след 2 часа. Добре, че утре е събота, а Маргарита беше решила тези почивни дни наистина да си почива. Чувстваше се прекрасно, въобще не съжаляваше, че излезе с приятелите си. Не беше се забавлявала толкова от … май никога. След бара получи обаждане от Радостин и заедно излязоха на нощна разходка. Пианистът беше страхотна компания. Говориха си за всичко и се уговориха да се видят отново скоро.

***

Казвам се Русанта и той ме плени. Мъжът, който взе дрехата ми. Негова съм, защото искам…

***

Събота сутринта Маргарита се събужда от звука за получено съобщение на телефона. Отваря очи  и се оглежда. „Къде ми е телефонът?“ Маргарита протяга ръка и намира устройството на нощното шкафче. Отваря съобщението:

„Добро утро, Русанта.“