Думите са спасение

 

Св. св. Кирил и Методий

С думите говорим, с тях разказваме истории, сътворяваме приказки, изказваме мнение, обещаваме, правим постижения. Вземаме думи, даваме думи, имаме думи, отнемаме думите, вземаме си думите назад, губим и ума, и дума. С две думи казваме всичко. Дума да няма, на думи се хващаме за всяка дума. За да изгубим смисъла. За да изгубим себе си…

Понякога се страхуваме от думите. Смятаме ги за тежки, сурови. Отвъд това „тежко“ на думите обаче се крие не тъга, а мъдрост, истина за живота, спасение!     

Понякога ни дотежава от лекотата на думите. И пак бягаме. Друг път не можем, а и не искаме да слизаме на нивото на унижение на думите...

Думите са важни. Търсим ги, изследваме ги, слушаме ги… те са спасение. И винаги са били. Част от живота ни са. 

Как да не обичаме думите! Та те са тези, които ни издърпват обратно към живота, именно те ни връщат обратно в играта, дават ни сили да продължаваме по „черния път“ на живота, спасяват ни. Прегръщат ни, става ни уютно, чувстваме се на място. Спасени сме!