А можете ли да замълчите в сърцата си?*

На 5 и 6 май 2019 година бе историческото посещение на папа Франциск в България. Седмица след Възкресение Христово. И отново българите се разделиха - едни хулиха и търсиха конспирации в посещението на светия отец, а други се опитваха да чуят словата на госта и с тихи гласове да помолят онези викащите да чуят поне частичка от думите на „обикновения“ папа.

И още седмица след посещението почти не се чуват никакви „мнения“, замлъкнаха хулителите, както винаги „Всяко чудо за три дни“.

Наистина ли толкова опошля обществото ни? Наистина ли са толкова студени сърцата ни? То не бяха злостни коментари, то не бяха конспиративни теории, то не беше омраза. Имам усещането, че всички, които не бяха “забегнали” към Гърция и Турция, за да празнуват “патриотично” Гергьовден, бяха заседнали във Фейсбук, за да се изкажат (както и колкото могат). Ами темата за бежанците. Наистина ли сме толкова нехуманни? Наистина ли нямаме и капчица милосърдие към ближните?

Въобще не мисля да съдя никого. Всеки да отговаря за действията, мислите и думите си. Голяма част от злостните текстове не съм ги чела, заглавията ми бяха достатъчни. Или пък онези гооолеми постове с още по-големи букви как папата трябвало да ги вземе във Ватикана бежанците, а не да ни казва на нас какво да правим.

Все ми се иска малко доброта да се прокрадне у тези закостенели хорица…

Как ние като общество нито веднъж не съумяхме да чуем словата на по-мъдрите от нас, как все ние българите сме прави, съвършени и „няма на нас да ни казват какво да правим!“.

“А можете ли да замълчите в сърцата си?”, така се обърна светият гост към група младежи, скандиращи Viva la papa. А дали не се обърна към всички говорещи?!

За щастие, имаше и хора, които се опитваха да чуят папа Франциск, да почувстват Божието слово отново, да се завърнат в дома на Отца. Хареса ми, че правиха опити да убедят и разгневената тълпа, да послушат, да отворят сърцата си. Много ми напомни цялото посещение за влизането на Исус в Йерусалим и последвалото арестуване и осъждане. Сякаш посещението на папата дни след Великден красноречиво ни показа събитията от преди две хилядолетия. Е, човечеството (в случая в лицето на българите) не се е променило особено много. И никой не иска да ставаме католици или ревностни християни, а само малко по-добри хора. Иска ми се...

*Цитат от думите на папа Франциск: “Вижда се, че сте млади и умеете да вдигате шум, но ще ви запитам нещо. А можете ли да мълчите в сърцата си?! Защото именно в сърцето можем да открием най-благородните чувства и това е много хубаво, начин е да се молим. Но продължавайте да шумите. Винаги шумете, но винаги и мъничко мълчете в сърцата си. Молете се за мен!”.