За да възкръснем

За да възкръснем…

Първо трябва да умрем. Защото всеки край е ново начало…

Мисля си за възкресението в навечерието на Великден. Толкова много сме я закъсали, че единственото, в което сме вкопчили, е възкресението, без да вярваме в него, без да осъзнаваме, че за да се случи, трябва първо да умрем. Толкова много имаме нужда от промяна, защото духовността отдавна я погребахме, забравихме, че съществува доброта, че няма как да просъществуваме без вярата и любовта. Оставихме се на злобата и завистта да ни изядат отвътре, откъм сърцето.

Кампанийно се правим на добри, а всъщност всичко е показност и броене на харесвания във виртуалната реалност. Да, не тук! В действителност на добрата дума и милия жест се гледа с подозрения.

Стигнахме предела с убийствата на пътя и въобще с незачитането на живота. Няма друго такова място, в което да се шири подобна безнаказаност, няма… И да не забравяме, че животът не е компютърна игра, в която имаме няколко живота.

Време е да умрем, да заровим тази злъч. За да възкръснем.

Исус Христос пожертва себе си, за да се спасим ние. Исус Христос възкръсна, за да настане свят на мир и любов…

Време е да умрем, за да възкръснем, за мир и любов.

1.05.2016г. , Великден

„…да се вгледаме един другиму и да демонстрираме любов на близките си, а защо не  и на непознатите…“

                                                                                                                            Отец Ангел Ангелов

Все се връщам към този текст, който написах някога, без да си спомням конкретната причина. Явно все изпитвам нуждата да го прочета и допълня. Не искам да го изтривам обаче, затова избрах да го допълня по този начин.

Тази сутрин гледах интервю с отец Ангел Ангелов в предаването Култура.бг. Направи ми силно впечатление начинът, по който говореше този божи човек. Ако има още такива духовници в Българската православна църква, то аз съм обнадеждена за духовното бъдеще на българите.

Отецът, воден от въпросите на журналиста, напомни няколко важни истини за вярата ни.

Преди всичко той обърна внимание как ние, втурвайки се да изпълняваме църковни ритуали, често без да разбираме тяхното значение и смисъл, забравяме за мистиката на момента. Ето, днес, на Разпети петък знаем, че се минава под плащаницата и го правим за ЗДРАВЕ (така ни казваха бабите в едно друго време, когато да ходиш на църква беше забранено), а всъщност забравяме, че извършваме този ритуал, за да съпреживеем смъртта на Бога. Богът, който в този ден се отказва от вечността, за да покаже на своите деца, чрез смъртта си, какво е безусловна любов. Както каза отец Ангел, Богът няма нужда от смъртта и възкресението. Ние имаме нужда от тях, за да закрепим вярата си и дадем от любовта си.

Въпросът за причастията – толкова актуален в условията на карантина, отново ни върна към неразбирането. Свещеникът припомни, че причастие не се взема току-така, че затова има специални изисквания, които вярващият православен християнин трябва да изпълни, за да се причести. И понеже журналистите масово повтарят едно и също, успяха да убедят хората, че ето сега като отидат на църква и вземат причастие от една и съща лъжичка, всички ще се заразят с коронавируса. Свещеникът подчерта, че църквата е отговорна и не би искала да бъде отговорна за нещо толкова страшно, като пламване на епидемия. Той напомни още, че не е страшно да не се отиде на църква на Великден. Вярно, че има хора, които само тогава ходят, но важното е да празнуваме Бога в сърцата си. А и да не забравяме, че Исус казва, щом двама души се съберат и говорят за него, това е църква. Няма нужда от специално място, щом мислите и сърцата са чисти и славят Бога.

Силен беше и финалът на разговора за приятелите и враговете. Отец Ангел припомни, че няма идеология в света на човечеството, която да не залага на врага, като че ли така по-ясно разбираме всичко около нас. И това, разбира се, се пренася във всекидневното ни общуване. Толкова е лесно да бъдеш приятел, защо да избираш да бъдеш или да имаш враг?! Всъщност, казва, отецът не можеш да бъдеш приятел на Бог, ако не си първо приятел с хората. Това именно са словата на Христос!

 Защо все забравяме за тях и усложняваме света. Същината се крие в простите, в малките неща, които усещаме със сърцето си. Това е вяра в Бога, мир и любов за човечеството. И ако сега всички говорят, че хората се променяме, заради принудителната изолация, нека се променим за по-добро. Нека използваме самотата и тишината да се обърнем към себе си и да проумеем от какво всъщност имаме най-голяма нужда.

Едва ли ще бъде лесно, но нека това мъничко зрънце, което бавно покълва у нас, израсне в духовно цвете, което ще даде нов път на човечеството. Отецът вярва, че хората стават по-духовни, да повярваме и ние.

Време е да умре старото, за да възкръсне ДУХА.

17.04.2020 г. Разпети петък