Лалета, лалета

- Трябва да започнем с подрязването на лалетата още тази седмица! - рече намръщено Йерун ван Дайк, влизайки на закуска в трапезарията.

- Но как така?! - едва не се задави Скот. - Те тъкмо разцъфтяха, а някои даже не са напълно…

-  Ще събера екипа - рече делово Елине, взе кафето си и тръгна нанякъде без да изчака Скот.

***

Скот Ричард беше американски писател ботаник, който от известно време пребиваваше във фермата на семейство Ван Дайк. Мъжът пристигна в Нидерландия за една седмица малко преди Тръмп да забрани полетите от Европа към Америка, заради разпространението на коронавируса и, така да се каже, наложи му се да остане в Страната на лалетата по-дълго от предвиденото. Писателят дойде, за да събере на място още интересна информация за лалетата. Той всъщност беше чел доста за тях, беше изгледал доста филми и клипове в интернет, но много му се искаше да види и усети всичко на живо. Затова се свързва с "Флора Недерланд" - нидерландска ферма, специализирана в производството на лалета. Елине ван Дайк, дъщерята на Йерун ван Дайк, беше пиарът на фермата, и главен помощник на Скот в холандското му приключение.

Писателят научи много за отглеждането на лалетата във фермата. Елине му показа доста неща от "тайните" на прекрасните цветя. Така например Скот остана безкрайно учуден, че няколко седмици след цъфтежа, лалетата биваха буквално "обезглавявани". Причината за това беше, че всичките тези полета се засаждаха, заради луковиците. Те бяха ценният продукт за фермите. Скот Ричард не знаеше тези подробности. Той си мислеше, че лалетата се берат от полетата, за да се продават не само в Холандия, но и по света. Още в първите дни на пребиваването си в холандската ферма обаче Елине се погрижи да му покаже реалността. Когато разбра, че гостът им няма представа от производството на луковици, тя първо го заведе в аудиозалата на фермата, в която му пусна да изгледа недълъг филм със заглавие „Една година във Флора Недерланд“ и разказваше за всичко това.

Работата започваше през есента. След като нивите се изораваха, през месец октомври се засаждаха луковиците. Всичко се извършваше с машини. За да не измръзнат се поставяше слама, която да ги топли през студените дни. Лалетата започваха да цъфтят в края на месец март и траеха почти до края на май. Докато цъфтяха фермерите се грижеха цветята да са подхранени и добре полети. Скоро след цъфтежа, за ужас на Скот, минаваха машини и орязваха цветовете. Буквално загрозяваха нивите. След това филма показваше какво се случва в края на юни и началото на юли. Тогава луковиците биваха изваждани от почвата, отново механизирано, и още на нивата се измиваха от пръстта. Следваше превоз до складовете на фермата, където се сортираха, белеха се и се пакетираха, за да достигнат до всички любители на цветя по света. След филма писателят се беше замислил колко различно си представяше целия процес:

- Това било значи – каза Скот все така замислено. – Изобщо нямах представа, че това се прави във фермата за лалета. А защо се слагаше онази мрежа при засаждането на луковиците?

- Мрежа се слага, когато почвата е глинеста, да не потъват надолу луковиците. Обикновено лалетата се засаждат в песъчлива почва. Но този метод с мрежата позволява да се използват и нивите с глинеста почва.

- Разбирам. Значи всъщност всичките тези полета с прекрасни лалета се засаждат, за да се отгледат луковици за продажба?

- Точно така…

- А кога се произвеждат лалетата за букети?

- Те обикновено се отглеждат в оранжерии. Ние не се занимаваме с това. Но трябва да знаете, че в оранжериите могат да се отглеждат целогодишно лалета за букети, тъй като там се създават изкуствено условия за това. Даже напоследък е модерно да не се засаждат, а да се поставят само във вода луковиците. И те пак се развиват и цъфтят.

- Но аз четох, че имате Национален ден на лалето през януари.

- Да, има, и какво?

- Откъде идват тези лалета?

- От оранжериите, разбира се. Единствено там могат да се отгледат толкова рано.

- Разбирам. Ще ми покажеш ли мястото, където се белят и пакетират луковиците.

 Елине поведе госта си към помещенията, които той искаше да разгледа.

- От колко време се занимавате с лалета? – попита Скот, докато вървяха през двора.

- Вижте там – Елине посочи една интересна плоча, съставена от малки керамични плочки в бяло и синьо, декорирана с лалета и надпис „Флора Недерланд 1867“. – Това е началото, поставено от моя прадядо. Отглеждането на лалета е станало традиционно за нашето семейство вече 4 поколения наред.

- Оцелели сте толкова време!

- Да. Не е било лесно -  имало е много силни години, когато сме печелили много добре, но е имало и такива, когато едва сме оцелявали. Благодарение на дядо ми, който беше инженер по образование, фермата се механизира и разрасна, до това, което виждаш сега. Баща ми също има силен принос в организацията на отделните дейности, както и в увеличаване на земите, които притежаваме. Той все още работи, има енергията и желанието…

- Той изглежда много сериозен.

- Татко е много отговорен, сякаш се притеснява какво ще направим с брат ми с фермата. Още ни няма пълно доверие, но започва постепенно да ни се доверява за новостите, които му показваме.

Елине отключи голямата врата на помещението, което сега беше тихо, тъмно и доста хладно. Светна лампите и Скот заразглежда машините с ленти, по които се движеха луковиците, видя помещението за пакетиране.

- Тук обикновено работят сезонните работници, които извършват последните дейности преди пакетирането.

- Колко работници наемате?

- Зависи от годината – обикновено между 10 и 20. Нашата ферма все пак не е голяма, а и имаме доста машини, които намаляват нуждата от човешка ръка. Имало е години, в които и ние като деца с брат ми сме работили тук.

- Тежка ли е работата?

- Не, в никакъв случай, но изисква бързина.

В следващите дни госпожица Ван Дайк му предложи часове с практически занимания на полето. Пристигна една сутрин още в седем часа с две чаши кафе и поведе Скот към колата, с която беше дошла.

- На къде ме водиш днес, Елине?

- Искам да ти покажа как оглеждаме насажденията и ги почистваме, ако има нужда.

- От какво ги почиствате?

-  Някои растения заболяват. Появяват се нетипчини кафяво-ръждиви петна по стеблото и луковицата. Това е признакът, че нещо не е наред.

- А, да, четох, че такива заболявания могат да доведат до изменение на сортовете.

- Точно така. Знаеш, че даже има такива селектирани сортове, въз основа на заболяване.

- Да, четох за това.

- Е, ние искаме да запазим нашите сортове чисти, затова извършваме това почистване ръчно.

- Ясно.

- Селектирането го оставяме на учените – усмихна се Елине.

Скот и Елине се качиха в пикапа и се отправиха към нивата, за която беше казала домакинята. Тя се оказа твърде близо, след 5 минути каране, жената отби от пътя и навлезе в една оцветена в червено, бяло и розово нива.

- Позволявате ли на хората да влизат и да се снимат? – попита американецът.

- Да, тук може. Но всъщност има ниви, на които не пускаме, защото освен да правят снимки, някои хора са склонни неволно да унищожават растенията.

- Хайде да се разходим – подкани го Елине. – Ще вървим в успоредни редове и ще оглеждаме лалетата.

- Тук е прекрасно. Извинявай, знам, че имаме работа, но може ли да направя няколко снимки с мобилния си телефон?

- Е, разбира се, снимай.

- Благодаря – изрече Скот и започна да снима необятната цветна палитра.

След снимките Елине го поведе през нивата. Не откриха много заболели растения, но все пак писателят успя да види с очите си как изглеждат те. Елине буквално ги отскубна и като излязоха от полето ги постави на купчината с други подобни растения.

Разходката сред лалетата и на чист въздух се отрази добре  на американеца. Научи и видя много в този ден. Когато се прибраха от нивата, американецът седна да нахвърля някои бележки от впечатленията си.

 Скот Ричард успя да посети и някои от местните музеи, посветени на лалетата. Така нагледно представена историята на лалетата в Нидерландия от внасянето им от Османската империя до бума им през 17 век, както и последвалите открития и селекция на видовете, вдъхнови американеца да започне писането на книгата си на място. Той никога не правеше така. Обикновено събираше много информация, систематизираше я внимателно и чак тогава пристъпваше към писане. Но сега може би заради извънредната ситуация, в която беше попаднал, започна директно работата. Чувстваше се вдъхновен да пише. Пък и изобщо не се знаеше кога ще може да се завърне в родината си.

***

 - Елине, може ли да помогна с нещо? – писателят се опитваше да не пречи на своите домакини и в частност на госпожица Ван Дайк, но от друга страна, се чувстваше част от всичко, което се случваше.

-  Благодаря, Скот! - опита се да се усмихне жената, но беше напрегната от ситуацията. - Почти успях да организирам хората, така че нямам нужда от помощ. Освен да пийнем по кафе и малко да се съвземем.

- Да, с удоволствие - рече Скот. - А ще ми кажеш ли какво ще се случи всъщност?

- Разбира се. Утре започваме рязането на цветовете на лалетата. Ще работим първо по нивите край главните пътища. Добре, че там не са много големи по площ.

- Защо от тях?

- Защото там най-често спират хората да се любуват на цветята, да си правят снимки. Сега трябва  да ги спрем  да се събират на близко разстояние. Кметовете от Общината са поискали това от фермерите.

-  О, да баща ти беше на видеосреща вчера.

- Точно така. Взели са решение рязането да започне две седмици по-рано, за да се предпазят хората.

- Но това няма ли да е пагубно за реколтата.

- Не би трябвало. Пък и ние ще започнем с по-ранните сортове. Добре, че баща ми настоя тази година те да са край пътя. Докато орежем тях, тъкмо другите ще разцъфтят.

- За щастие времето се затопли - заключи писателят.

- Да, Слава богу! Тази година по нищо не прилича на останалите… - каза Елине. – Много от фермите за цветя страдат от извънредното положение, в което сме…

- Всичко се променя, Елине. Светът се подновява, усещам го.

-  Прав си, Скот. Настават промени, които ще се отразят на хората за дълго. Жалкото е само, че става по този горчив начин… Надявам се фермата да оцелее, все пак до ваденето на луковиците има още време, после чак ще дойде времето за дистрибуцията…

- Вярвам, че нещата ще се наредят. Права си като казваш, че всичко става по труден начин, но и си мисля, че ние хората, станахме твърди арогантни консуматори през последните години…

- И сякаш така ни "възпитаха" през последните години - прекъсна го Елине.

- И това също. При всички случаи нещо трябваше да се случи, за да се осъзнаем - каза Скот.

- Мда, така е. Стана ясно, че имаме нужда от много малко…

- Знаеш ли, Елине, все пак си мисля, че не всички ще възприемат промените. Ще има хора, които няма да искат да приемат новото…

-  Заради отчуждението ли?

- Да, вероятно.

- Само времето ще покаже. Благодаря за кафе паузата, Скот. Време е, да подготвя още някои неща за утре.

- Да те придружа ли?

-  Да, щом искаш.