За четенето

„По традиция“ около 24 май се правят статистики колко четем или не четем, колко сме грамотни или не сме. За съжаление, всичко остава в рамките на празното говорене. На 25 май всеки кара постарому – чете или не, пише правилно или не, говори книжовен език или не…

Честно казано стряскащо ми прозвучаха данните, че 12 процента от българите нямали отношение към книгите. Не само не четат, но и на практика книгите  не съществуват за тях! ЕТО това е страшното. За такива хора надежда няма. Те ще продължат да живеят в собственото си блато и мнооого ще им харесва.

Вярвам, че любовта към четенето и уважението към езика се възпитават още от най-ранна възраст първо в семейството и после в учебните заведения. Не може да изискваш от детето си да чете, като то никога не те е виждало с книга! Не може да искаш детето ти да говори красиво, когато ти не можеш две приказки да кажеш или напишеш, така че да те разберат околните.

Ние в България все умуваме как младите не четели, как били неграмотни и т.н. А какво ще кажете за възрастните, от които само половината знаят как правилно да поставят пълен член? А за онези, които от десетилетия не са пипвали книга? Как тези хора да са пример за младото поколение?!

По стечения на обстоятелствата сега живеем в Холандия и мога да ви дам пример как се възпитава интерес, а по-късно и любов към четенето. По някакъв начин държавата е решила, че може да подпомага децата в тази така важна част от живота – интереса към знанието. Разбира се, че и тук със сигурност има хора, които не се вълнуват от книги, но е факт, че се предприемат действия за промяна.

Седмица след като дъщеря ми навърши 3 месеца, получи от общината покана да се запише в местната библиотека! В писмо, адресирано до нея и с пряко обръщение към родителите, е разяснено как да постъпим, така че детето ни да има първи достъп с книгите. Да! Учудващо, но така именно се грижат холандците децата да четат и да обичат да четат. Имат специална програма, наречена BoekStart, която се грижи най-невръстните жители на общината да имат досег с книгите. Мотото на програмата е „Бебета се наслаждават на книгите!“, а целта е грижа за цялостното развитие на децата. При първото посещение в библиотеката Ника ще получи, освен първа регистрация, и куфарче с първи книжки, от онези бебешките, направени от плат и подходящи за тримесечната й възраст.

Не знам каква е статистиката за Холандия – колко процента четат; не знам колко родители отиват реално в библиотеката с бебето си и го регистрират. Виждам обаче много инициативи, в които млади хора доброволно посещават възрастни хора, за да им четат, или пенсионери, които помагат на деца със затруднения в четенето, отново доброволно. И не става дума за пари, тъй като това често е оправданието на българите да не четат, тук иде реч за потребността да знаеш. Всички се грижат за четенето, защото то дава простор и свобода на ума. Не е трудно, когато има желание!