Страница за думи
Sunday, January 10, 2016
Тъга
Тъгата днес ме посети,
довя я онзи буен вятър,
онова, препълненото кафене,
онази среща….
Тъгата влезе у дома
във моята душа,
прегърна ме и стисна силно…
А музиката от рояла
засили тишината…
No comments:
Post a Comment
Newer Post
Older Post
Home
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Есенна поезия
Ника и самодивите
Ника се събуди от някаква музика. Чуваше се от далече. Момиченцето разтърка сънено очи. По някакъв чудат начин се беше озовала на една п...
Ника и дядо Великден
Чу се силно чукане на прозореца на кухнята и Ника изтича да погледне. Очакваше това почукване – сигурно беше той. Дядо Великден! Бяха е ...
Ника и Баба Марта
От няколко дни Ника и баба й правеха мартенички. Вземаха бял и червен конец, завързваха го по средата и всяка хващаше един край и започв...
No comments:
Post a Comment