Тишина

Заслушахме се с тебе в тишината,

която разказваше ни за сърцата,

които са на небесата.

Разперихме крила във мрака,

издигнахме се до луната,

докоснахме я тишината.

Ти чуваш ли я тишината? -

не спираше да питаш .

И кимах аз, да не я прокудя,

да я запазя във душата.

Докоснахме тогава тишината,

обгърнахме я със ръце,

прибрахме си крилата,

целувахме я – тишината...

До днес обичам тишината,

онази наша тишина...