Ангелско перце

Беше много студено навън. Тя се прибираше от работа, омотана в топлия шал, закопчана до горе, само кафявите й очи се виждаха. Не се чувстваше щастлива. Не беше я обхванал коледния дух. Чувстваше се уморена. Уморена от работата, от колегите, от хората, от самотата, от живота...

Прибираше се уморена, след като беше работила и днес, в събота, заради дългите празници, които предстояха. И сега трябваше да свърши куп домакинска работа, след това да пазарува, да избере подаръци, да изпрати коледни картички... Всичко й беше неприятно...

Прибра се у дома. Трудно беше да нарече този едностаен апартамент, просмукан от влага, дом, но това беше нейният дом сега... Преоблече се, направи си чаша зелен чай с жасмин – любимият й и седна да отдъхне за миг. Зачете се в едно от списанията, които беше натрупала на масата. Прочете една статия, огледа се. Стаята беше натрупа с различни вещи – книги, лаптоп, телефони, сувенири, евтини бижута, папки, свързани с работата й, саксии с цветя, дрехи... пълен безпорядък. Трябваше да се вземе в ръце...

Тя изпи последната глътка чай и стана рязко. Реши днес да се отдаде на чистене и подреждане, а пазаруването за Коледа да остави за утре.

Бършеше прах, подреждаше вещите струпани навсякъде... Досадно й беше. Сякаш всичко това беше струпано в душата й...Някои вещи й напомняха за хора, които си бяха тръгнали от живота й, а други – за такива, които, за щастие, бяха останали до нея... Но този, от когото нямаше нищо, си беше тръгнал безмълвно и неочаквано, както се беше появил в живота й и го беше преобърнал... Страдаше докато чистеше. Стрaдаше от настоящето, от самотата. Преподреждаше апартамента, чистеше, но не можеше да подреди отново душата си, не можеше да изчисти сърцето си...

Докато търкаше банята, миеше мивката, душа сълзите й потекоха. Яд я беше на самата нея, че не можеше да се вземе в ръце и да продължи, ядосваше се на самотата, в която беше потънала, и не можеше да излезе, ядосваше се на съветите, които й даваха приятелките, сякаш тя не знаеше как да постъпи, но те разбираха, че тя не намираще сили да продължи... И на всичкото отгоре идваха празници – всички щяха да бъдат щастливи, а тя - пак щеше да е сама и да отговаря на въпросите на роднините „Ама как така не е довела някого за празниците!” Все повече се отчайваше от собствените си мисли...

Приключи с чистенето и тъкмо седна на дивана да отдъхне, когато мерна нещо бяло на килима. „Какво е това? Досега чистих!”, каза си тя. Стана и учудена вдигна от пода едно малко нежно бяло перце.

 „Хм, ангелско перце!”, помисли си. И се усмихна. Как се беше озовало на пода не знаеше – може би докато вратата е била отворена, за да се проветрява, то беше долетяло. Но то като че ли се появяваше точно сега,за да й каже, че не всичко е изгубено, че не бива да се отчайва, че не бива да се отказва от живота, че има надежда...